Определение № 103 от 14.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5747/2015 г.

Производството е по чл.282 ал.4 ГПК. Постъпила е молба № 2947/18.03.2016г., подадена от Т. П. Д.-И. за връщане на сумата 47 672,50 лв., внесена за обезпечение по молба вх.№ 69287 от 29.05.2015 г., подадена от И. С. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т. 1 и т.6 ГПК на решение № 18070/07.11.2014 г. по гр.д.№ 3035/2011 г. на Софийски градски съд, Ответникът по молбата [фирма] изразява становище за неоснователност на молбата и моли сумата да остане задържана, тъй като не са налице предпоставките за освобождаването й, предвидени в чл. 282, ал.4 ГПК. Дружеството е предявило против молителките иск за вреди от спряното изпълнение. Представя искова молба вх.№ 72552 от 04.06.2015г., подадена от него против Г. И. И., Т. П. Д.- И. и П. В. А. и И. С. М. за вреди от спиране на изпълнението на въззивното решение до приключване на производството по касационно обжалване в общ размер 101509 лв. и искова молба № 8002595/05.02.2016г. против същите ответници за имуществени вреди от спиране на изпълнението по молбата за отмяна, подадена от И. С. М. в размер на 7 767 лв. Съдът констатира следното: След отмяна на първото въззивно решение и постановяване на второ такова по гр.д.№ 3035/2011г. по подадена касационна жалба от Г. И. и П. А. е постановено спиране на изпълнението с определение № 36/15.01.2015г. по ч. гр.д.№ 7329/2014г. ІІІ гр.о. Сумата е преведена с платежно нареждане № 670810 и е постъпила по сметката на ВКС на 13.01.2015 г. /виж л. 9 и л.10 от ч. гр.д. № 7329/2014 г. на ІІІ гр.о. Вносител е Т. П. Д.-И.. По касационната жалба не е допуснато касационно обжалване с определение № 204 от 21.05.2015г. и съгласно чл. 296 т.3, въззивното решение е влезло в сила. Не е поискано освобождаване на тази сума. Подадена е нова молба за отмяна на второто въззивно решение от И. С. М., по която е поискано отново спиране на изпълнението. По това искане е образувано ч. гр.д.№ 4545/2015г. І гр.о. Т. П. Д.-И. се е съгласила внесената от нея сума с нареждане № 670810 постъпила по сметката на ВКС на 13.01.2015 г. да бъде използвана за обезпечаване и на това спиране на изпълнението. Съобразявайки това, съдът е допуснал спиране на изпълнението с определение № 403/17.09.2015г. по ч. гр.д. № 4545/2015г. І гр.о. С разпореждане от 16.09.2015г. е постановено тази сума, внесена на 13.01.2015г. от Т. П. Д.-И. в размер на 47672,50 лв. да не се връща до приключване на производството по молбата за отмяна, подадена от И. С. М.. С решение № 4/22.01.2016 г. по гр.д.№ 5747/2015г. І гр.о. молбата, подадена от И. С. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т. 1 и т.6 ГПК на решение № 18070/07.11.2014 г. по гр.д.№ 3035/2011 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение. Исковата молба за присъждане обезщетение за вреди от спиране на изпълнението за обезпечаване разглеждането на касационната жалба е подадена на 04.06.2015г. – в двуседмичен срок от влизане в сила на решението след постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Исковата молба за присъждане обезщетение за вреди от спиране изпълнението за обезпечаване на молбата за отмяна, подадена от И. М. е подадена на 05.02.2016 г. - също в двуседмичен срок от постановяване на решението, с което молбата за отмяна е оставена без уважение. Предвид изложеното, искането на Т. П. Д.-И. за освобождаване и връщане на сумата 47 672,50 лв. следва да се остави без уважение, защото в предвидения в чл. 282, ал.4 ГПК двуседмичен срок от произнасяне на ВКС са предявени искове за обезщетяване за вреди от двете спирания. Затова внесената сума следва да остане по особената сметка на ВКС за обезпечение исковете за вреди от спиране на изпълнението. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение