Решение № 5907 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2010 г.

Решение № 5907 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иванка Стефанова Стоянова с ЕГН: *********** с адрес за кореспонденция гр. Пловдив, бул. "Марица", № 102, ет. 1, офис 2, подадена чрез адв. Ст. Вълчев от АК Хасково против решение № 1162/29.07.2010 г. на Административен съд - Пловдив, ХVIII състав, постановено по адм. д. № 576 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Иванка Стефанова Стоянова срещу РА № 240900667/16.12.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Ст. Загора, потвърден с Решение № 100/15.02.2010 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са определени дължими към бюджета суми, както следва: данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2005 г. в размер на 119 719,30 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 59 689,42 лева и в полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 038 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Фактът, че ревизионният екип не събрал конкретни доказателства откъде починалото лице е имало спестени средства, не води автоматично до извода, че Яна Василева Николова е нямала реална възможност да направи спестявания в размер на 500 000 лева. Сестрите на Иванка Стоянова са направили отказ от наследство в нейна полза, като наследените парични средства не са били облагаеми. Първоинстанционният съд не изяснил от каква стопанска дейност Яна Николова е могла да реализира средствата. Незаконосъобразно е разпределена доказателствената тежест. Изцяло били пренебрегнати събраните доказателства и превратно е изтълкувана нормата на чл. 124, ал. 3 ДОПК. Касаторът е пледирал за уважаване на жалбата. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не е подал писмен отговор срещу нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. В нея не се сочат доводи, различни от тези които е обсъдил първоинстанционния съд. Съпоставките и доказателствата за имущественото състояние са подробно обсъдени в решението, като изводът за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, е обоснован. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По време на ревизията е прието за установено следното: Ревизията обхваща периодите от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г.. Повод за нейното възлагане е бил сигнал от ТД на НАП - Варна, че от Иванка Стоянова с договор за дарение от 26.09.05 г. са дарени 500 000 лева на нейния син Митю Добрев Митев. Приходните органи са установили, че през годините Иванка Стоянова е пенсионерка, получавала е пенсия и възнаграждения от сезонна беритба на рози, грозде. Живее на семейни начала с Добри Добрев, също пенсионер. На проверяваното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения. Констатирано е превишаване на приходите над разходите за двете години, при които данни и обстоятелства са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 2 ДОПК. На Стоянова е изпратено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, като жалбоподателката е представила декларация по ал. 3 от същия кодекс. За 2005 г. е подадена декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) за декларирани доходи от извънтрудови правоотношения в размер на 13,04 лева. Направен е анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 4, т. 8, т. 10, т. 12 ДОПК, съответно съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи/средства. По този начин е определена данъчна основа за 2005 г. в размер на 501 080,76 лева и данък в размер на 119 719,30 лв., ведно с лихва за забава 59 689,42 лева. Жалбоподателката е дала обяснения, според което парите са от наследство, получено от нейната майка Яна Николова, починала на 29.05.05 г. Сумата била намерена около два месеца след смъртта на Николова при почистване на къщата в която е живеела. След това сестрите на Иванка Стоянова направили отказ от наследство в полза на жалбоподателката. Отказите са записани в регистъра за нотариални заверки към службата за Община Гурково, не е подадена обаче декларация по чл. 32 ЗМДТ за придобити наследства. Изискани са данни от Районен съд - Казанлък, от които е видно, че няма подадени документи за вписване в книгата по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. Направени са насрещни проверки на сестрите на Иванка Стоянова, при които Мария Белчева и Надка Илиева са потвърдили намирането на парите в къщата на Яна Николова. Проверката в масивите на НАП е установила, че Яна Николова не е развивала стопанска дейност, не е участвала в дружества, не е получавала доходи от заплати и като земеделски производител, не е разполагала с ценни книжа. Получавала е само пенсия в неголеми годишни размери. Бащата Стефан Николов също е бил пенсионер приживе. Изискани са информации от Български спортен тотализатор и от Държавната лотария, от които е видно, че на Яна и Стефан Николови не са изплащани печалби в големи размери. От БНБ - София е получен отговор, според който Яна Николова не е извършвала обмяна на стари банкноти и монети. По време на съдебното производство са разпитани като свидетели Надка Стефанова, Мария Белчева и Диньо Динев. Според приходните органи сумата в размер на 501 080,76 лв. представлява необложен и недеклариран доход за ревизираното лице, респективно представлява облагаем доход по смисъла на чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.). Върху тази основа е определен данъка и лихвите. Административният съд е направил извода, че жалбоподателката не е ангажирала необходимата пълнота от доказателства, които да обосноват извода за истинност на поддържаното твърдение, че към 2005 г. е разполагала със сумата от 500 000 лева, намерени в къщата на Яна Николова. Членовете на семейството и техните наследници не са предприели през годините действия за обмяна на златни монети с левове, а впоследствие и на парите с деноминирани левове. Съвкупната преценка на приобщените доказателства налага извода, че фактическите констатации на приходните органи са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на приложимия материален закон. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По отношение твърдения отказ от наследство е установено по делото, че няма вписване в книгите на РС - Казанлък, а и според твърденията на сестрите отказът е бил за част от наследството. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗН приемането и отказът, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни. Горните обстоятелства следва да бъдат прецени в съвкупност с констатирания факт на липсата на подадена декларация по чл. 32 ЗМДТ. По отношение на гласните доказателства следва да се отчете безспорната заинтересованост на свидетелите поради тяхната близка роднинска връзка със жалбоподателката. Още повече, че Н. Стефанова не е присъствала при намирането на парите. Според свидетелите дядото е бил железар и на него му било заплащано със златни монети, но данните от БНБ не установяват смяна на такива монети от наследниците на дядото. В първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви и за правния режим относно тази дейност, регламентиран във ЗСВЦВК (1996 г.) и с Наредбата за добиване и преработване на злато, сребро, платина и сделки с тези метали и със скъпоценни камъни (1966 г.) и последващите наредби. Нелогично е подобна голяма сума за българските стандарти, да бъде съхранявана от един пенсионер, който не е имал големи доходи, във възглавниците на неговата спалня. Административният съд не е допуснал нарушение при разпределението на правилата за доказателствената тежест, констатациите на приходните органи в случая са подкрепени с писмени доказателства, описани и обсъдени в съдебното решение. Решението на първоинстанционният съд не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение