Определение № 68 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6182/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2002/20.10.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2517/2015, с което е потвърдено решение № 2746/24.04.2015 на Софийския градски съд по гр.д. № 13339/2013, с което е уважен предявеният иск за сумата 80.000 лева на основание чл. 240 ЗЗД със законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението e касаторът В. Ц. Н., представляван от адв. И Б. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта със свидетелски показания да бъде доказан договор за паричен заем над 5.000 лева, когато предаването на сумата е установено с документ; за правните последици от погрешното разпределение на доказателствената тежест в доклада по делото и задълженията на въззивния съд при наличие на оплакване във въззивната жалба за конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Б. Т. Д., представляван от адв. Д. Б. от САК а оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото тъй като въззивният съд е съобразил, че допълнително представените доказателства нямат отношение към предмета на делото, както и че е допустимо доказването със свидетелски показания на договора за заем, когато предаването на сумата е доказано с документ, а и ответникът изрично е дал съгласието си за допускане на свидетели за установяване на отношенията между страните. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е получил от ищеца на части сумата 80.000 лева, за което е съставен документ, а задължението на ответника да върне получената сума се установява от показанията на свидетелите. В отговора на исковата молба ответникът не е твърдял, че сумите са получени на друго основание, поради което той не може по-късно да представя доказателства за това. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото, разрешени са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение