Решение № 6049 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5606/2016 г.

Решение № 6049 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5606/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат П. К., срещу решение № 157 от 7.04.2016 г. по адм. дело № 702/2015 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-14-3/03.08.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено Разпореждане № 145-00-798-16/01.07.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - П., и са присъдени разноски. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по отношение на решението на Районен съд П., съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 297 от ГПК, и че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Счита, че извършеното с решението на районния съд прихващане се ползва със силата на присъдено нещо и административния орган следва да се съобрази с него. Иска се отмяна на обжалваното решение и административния акт. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ- П., чрез старши юрисконсулт Ж. Т. в писмено становище оспорва оплакванията. Счита касационната жалба за неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил жалбата на Т. А. Т. против Решение № 2153-14-3/03.08.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено Разпореждане № 145-00-798-16/01.07.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - П., с което на основание чл. 54е, ал. 1 и ал. 4 от КСО е разпоредено на Т. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 15.11.2014 г. до 25.03.2015 г. в размер на 3394,08 лева-главница. За да постанови решението си административният съд е приел, че в случая решението на РС няма обвързваща сила спрямо ответника по настоящето дело- Директор на ТП на НОИ-П., и че двата субекта- [фирма], [населено място] и ТП на НОИ-П. не си дължат взаимно пари по изискуеми и ликвидни към момента на прихващането вземания. Поради това не е уважил претенцията на жалбоподателя да бъде намалена дължимата от последния сума с 1885, 60 лв. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с Разпореждане № 145-00-798-1/12.12.2014 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НИ- П., на Т. А. Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 15.10.2014 г. до 14.10.2015 г. в размер на 47, 14 лв. дневно. Обезщетението е отпуснато след направено от Т. искане, заявено със Заявление вх. № 145-00-798/05.12.2014 г., към което е приложена заповед № 120/14.10.2014 г. на управителя на МБАЛ-Ч. Б. за прекратяване на трудовото му правоотношение като началник административно стопански блок поради съкращаване на щата. Установено е, че за периода от 15.11.2014 г. до 25.03.2015 г. на Т. Т. е изплатено парично обезщетение за безработица в общ размер на 3394, 08 лв. Същевременно, по подадена от Т. искова молба срещу МБАЛ-Ч. Б. " [населено място] на основание чл. 244 от КТ, в Районен съд П. е образувано гр. д. № 377/2015 г. по което съдът се е произнесъл с Решение № 509/07.04.2015 г. С него е признал за незаконно уволнението на Т. А. Т., възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност, осъдил е дружеството да му заплати обезщетение от 2371, 90 лева за периода от 15.10.2014 г. до 23.03.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, като е отхвърлил иска му за разликата до претендираните 5895 лева. Районният съд е направил прихващане на изплатената на Т. сума по чл. 222, ал. 1 от КТ е обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Решението е влязло в законна сила. С писмо изх. № 263/26.06.2015 г. управителят на МБАЛ-Ч. Б. [населено място] е уведомил ТП на НОИ П., че присъденото с решение № 509/25.03.2015 г. на РС П. обезщетение на Т. в размер на 2371, 90 лв. му е изплатено. С Разпореждане № 145-00-798-16/01.07.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, на Т. е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 15.11.2014 г. до 25.03.2015 г. в размер на 3394, 08 лв. -главница. Така постановеното разпореждане е обжалвано от Т. пред Директора на ТП на НОИ-П., който с Решение № 2153-14-3/03.08.2015 г. е потвърдил разпореждането. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по същество спорът между страните е за обвързващата сила на решението на Районен съд П. относно извършеното от него, с Решение № 509/07.04.2015 г. по гр. д. № 377/2015 г. прихващане, следствие на което намалява размера на присъденото обезщетение с 1885, 60 лв. С оглед на установеното от фактическа страна е налице хипотезата на чл. 54е, ал. 1 от КСО- изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконосъобразно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. В случая не може да уважи направеното възражение за извършено прихващане, тъй като решението на районния съд по трудовия спор няма обвързваща сила спрямо директора на ТП на НОИ-П. Силата на пресъдено нещо е ограничена от субективна и обективна страна до страните по спора и предмета на спора. Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото между същите страни. ТП на НОИ-П. не е страна по делото пред РС, поради което решението не може да се ползва със силата на присъдено нещо по отношение на него и извършеното с него прихващане не може да породи съответните правни последици. Освен това двете задължения, независимо, че са парични, изискуеми и ликвидни, не са насрещни. А това е задължителните и императивни предпоставки по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, за да може извършеното прихващане да породи желания правен резултат. На следващо място задължението по чл. 54е, ал. 1 от КСО е публично задължение към ДОО и е недопустимо прихващането му от вземане, което Т. има към своя работодател [фирма]. Дружеството е длъжник на Т. за сума съставляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, а Т. от своя страна е длъжник на ТП на НОИ-П. за сума получена от него и съставляваща обезщетение за безработица. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че изплатеното на Т. от НОИ обезщетение за безработица за посочения период в размер на 3398,08 лв. следва да бъде възстановено от него. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора Т. А. Т. следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ-П. разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100, 00/сто/лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,