Определение № 597 от 03.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 615/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от П. К. К. срещу Решение № 303 от 28.02.2012 год. по гр.д.№ 3975/2011 год. на Софийския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на „К. и Ко”К. срещу Решение № 15 от 27.04.2010 год. по т.д.№ 10/2006 год. на Кюстендилския окръжен съд с която първоинстанционният съд уважил конститутивен иск с правно основание чл.71 ТЗ предявен от П. К. К. срещу „К. и Ко”К. за отмяна на решенията на Съвета на директорите (СД) от заседанието, проведено на 15.06.2009 год. Като е счел, че искът е недопустим, съставът на САС е обезсилил първоинстанционното решение, оставил е без разглеждане иска на К. и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че за П. К. липсва правен интерес от провеждането на иск с правно основание чл.71 ТЗ, поради това, че сделката си остава действителна на основание чл.236 ал.4 ТЗ, а К. може да търси присъждане на вреди по реда и на основание чл.240а ТЗ. В касационната жалба и тази част от нея, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на недопустимост на въззивния акт. Независимо от обстоятелството, че валиден правен въпрос не е формулиран, настоящият съдебен състав счита, че е налице хипотезата по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС – проверка за допустимостта на въззивния акт. Касаторът ще следва да внесе на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП държавна такса в размер на 40 лв. в 1-седмичен срок от съобщението и представи вносен документ.в Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.