Определение № 253 от 26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2100/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. А. и В. К. А., против определение № 30 от 02.02.2015г. по гр.д.№ 7650/2013г. на ВКС, І гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба вх. № 11329/ 16.12.2014 г. с искане за спиране изпълнението на влязлото в сила осъдително решение 1039/ 13.06.2012 г. по гр. д. № 958/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд. В частната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на влязлото в сила решение поради това, че заключението на вещото лице по СТЕ е невярно. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява следното: С влязло в сила определение № 194/27.05.2014 г. по гр.д.№ гр.д.№ 7650/2013г на ВКС І гр.о. не са допуснати до разглеждане при проверка по чл. 307, ал.1 ГПК молбите на А. И. А. и В. К. А. вх. № 42 135/ 10.09.2013 г. и № 43 817/ 20.09.2013 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1039/ 13.06.2012 г. г. по описа на Пловдивски окръжен съд като просрочени. Това определение е обжалвано и е потвърдено с определение № 818/06.11.2014г. по ч. гр.д.№ 4816/2014г. на ІV гр.о. на ВКС. С молба вх. № 11329/ 18.12.2014 г. молителите А. И. А. и В. К. А. са поискали Върховния касационен съд да спре изпълнението на влязлото в сила решение. Съдът е приел молбата за недопустима, тъй като след влизане в сила на определението за оставяне на двете молби по които е образувано делото без разглеждане - 06.11.2014 г. (датата, на която е постановено определение № 818/ 06.11.2014 г. по ч. гр. д. № 4816/ 2014 г. от другия състав на ВКС) е изчерпана правораздавателната власт на ВКС в производството по извънредния способ за отмяна и той няма компетентност да се произнесе по искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Правомощие по чл. 309 ГПК да спира изпълнението на влязло в сила осъдително решение ВКС има, докато е висящо производството по извънредния способ за отмяната му. Определението е правилно. При постановяването му е спазен процесуалния закон. Към момента на подаване на молбата за спиране няма висящо производство пред ВКС, поради което той не може да постанови спиране на изпълнението на влязлото в сила решение на Пловдивски окръжен съд. Спиране изпълнението на влязло в сила осъдително решение се допуска като обезпечение на производснвото по отмяна по чл. 307, ал.2 ГПК. Когато молбата е подадена извън сроковете по чл. 305 ГПК и е върната с влязло в сила определение, висящността на производството е прекратена и не може да се спира изпълнението на решението. Като съобразено с процесуалния закон, обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение