Решение № 7583 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2226/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, против решение № 19890/10.06.2025 г., постановено по адм. дело № 7737/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено Решение № Ц-16/30.06.2024 г. на КЕВР, в частта по т. 2, с която по отношение на „EВН България Топлофикация“ EАД се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и определя преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, считано от 01.07.2024 г., и преписката е върната на органа за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на нарушение на материално-правните разпоредби както по отношение на разходи за балансиране на електрическа енергия и природен газ, разходи за съхранение на газ в ПХГ „Чирен“ и определяне на крайната цена на природен газ, така и по отношение на извършена корекция на надвзет приход по реда на чл. 24а от НРЦЕЕ и чл.8 и чл.10 НРЦТЕ. Посочва се и неправилно приемане от страна на съда на допуснато от органа нарушение по отношение на корекцията за предходен ценови период чрез показателя Pt-1 (от Формулата) и по отношение на нормата на възвращаемост на капитала за регулаторния период. Моли за отмяна на съдебния акт и да бъде постановен нов по същество, с който да се отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството против оспорения административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Велчева, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано от ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „EВН България Топлофикация“ EАД, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, чрез юрк. Щ. Радев в писмен отговор, и чрез юрк. Стоянова в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Процесуалният представител претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, за което представя списък.

Ответникът - Фонд "Сигурност на електроенергийната система" редовно призован не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от „EВН България Топлофикация“ EАД против Решение Ц-16/30.06.2024г. на КЕВР, в частта му по точка 2, с която считано от 01.07.2024 г. се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определят преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“.

От фактическа страна по делото е установено, че след извършен регулаторен преглед КЕВР с Решение № Ц-12/ 30.06.2023 г., считано от 01.07.2023 г., е утвърдила пределни цени на топлинната енергия и е определила преференциални цени и премии на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала” на 31 дружества от сектор „Топлоенергетика”.

„EВН България Топлофикация“ EАД подало до КЕВР заявление с вх. № Е-14-49-4 от 29.03.2024 г. за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия, произведена по комбиниран начин, като е представило необходимата информация и приложения.

Със Заповед № З-Е-83/02.04.2024 г, изменена със Заповед № З-Е-89/03.04.2024г. на Председателя на КЕВР, е сформирана работна група, която да извърши преглед на заявленията и приложенията към тях.

С писмо с изх. № Е-14-49-5/05.04.2024 г. от „EВН България Топлофикация“ EАД е изискана конкретно посочена допълнителна информация, която съответно е представена от дружеството с писмо с вх. № Е-14-49-5/16.04.2024 г.

В доклад № Е-Дк-696/30.05.2024 г. от дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ и дирекция „Правна“ в КЕВР, приет на закрито заседание на КЕВР от 04.06.2024 г. с протокол № 160 и публикуван на интернет страницата на Комисията, органът изложил индивидуалните констатации след анализите на подадените заявления, които са показани в синтезиран вид за всяко от дружествата от сектор „Топлоенергетика”. С постановено Решение Ц-16/30.06.2024 г. на КЕВР, в частта му по точка 2, считано от 01.07.2024 г. са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и са определени преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, като на „EВН България Топлофикация“ EАД са утвърдени следните цени:

1. Преференциална цена на електрическата енергия– 241,35 лв./MWh, без ДДС;

2. Премия по чл. 33а от ЗЕ – 63,65 лв./MWh, без ДДС;

3. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 127,19 лв./MWh, без ДДС;

4. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за доставчици по чл. 149а от ЗЕ и за асоциации чл. 151, ал. 2 от ЗЕ - 126,195 лв./MWh, без ДДС.

5. Ценообразуващи елементи на определените цени:

▪ Необходими годишни приходи – 118 251 хил. лв., в т. ч.:

• Разходи –107 528 хил. лв., от които условно-постоянни – 29 401 хил. лв. и променливи – 78 127 хил. лв.

• Регулаторна база на активите – 162 564 хил. лв.

• Норма на възвръщаемост – 6,60 %

▪ Количество електрическа енергия – 277 700 MWh, в т.ч.:

• От високоефективно комбинирано производство - 264 108 MWh;

• Без показатели за високоефективно комбинирано производство - 13 592 MWh;

▪ Количество топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 221 803 MWh.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, изготвена от магистър икономист В. Попова, което не е оспорено от страните по делото.

Първоинстанционният съд приел, че решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ и при спазване на изискването за форма съгласно чл. 59 от АПК и на административно-производствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон. Административният съд направил и подробен анализ на приложимите норми в процесния случай.

Според решаващият състав, за да бъдат обосновани извършените с административния акт корекции, КЕВР следва да извърши анализ по всеки конкретен ценови елемент, като изложи ясни мотиви и съображения, въз основа на конкретни и съпоставими показатели, съответни за отрасъла или съпоставими по отношение на конкретния жалбоподател въз основа на конкретни данни, които по своя характер следва да са недискриминационни, като се извършва преценка, както по отношение на данните от предходния период, така и по отношение на прогнозните данни, за съответния регулаторен период, което в случая не е сторено.

За основателни са приети възраженията на „EВН България Топлофикация“ EАД по отношение на разходите за балансиране на електрическа енергия и природен газ. Посочено е, че от доказателствата по делото и заключението на СИЕ се установява, че неправилно като прогнозна цена е включена 118,45 лв./МВтч, която е цената на „Топлофикация София“ ЕАД, посочена в Решение № Ц-12/2023 г., вместо цената за „EВН България Топлофикация“ EАД от 117,32 лв./МВтч, посочена в Решение № Ц-12/2023 г. и Решение № Ц-18/01.07.2022 г. Така проверявайки фактурите за закупен природен газ от страна на „EВН България Топлофикация“ EАД от двама доставчици: „БУЛГАРГАЗ" ЕАД и „МЕТ Енерджи Трейдинг България" ЕАД, вещото лице установило, че въведените от КЕВР в разходите за природен газ по отчет на цените само от фактурите на „БУЛГАРГАЗ“ не е коректно. Така след въвеждането на верните данни - индивидуалната прогнозна цена на „EВН България Топлофикация“ EАД - 117,32 лв./МВтч, вместо цената на „Топлофикация - София" ЕАД, и на отчетени цени като среднопретеглени на база количества и стойности по фактури от двамата доставчици, вещото лице изчислило, че резултатът за разходите за природен газ изцяло по отчет за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г., е недовзет приход в размер на 27 001 лв., а не както е изчислило КЕВР - 28 137,90 лв. Така според експерта „EВН България Топлофикация“ EАД е ощетено с 1 136,90 лв. само от неправилните изчисления на корекцията на разходите за природен газ.

За основателно е счетено и възражението на „EВН България Топлофикация“ EАД, сторено по отношение на корекцията Pt-1 за предходния ценови период. Посочено е, че вещото лице e изчислило, че корекцията Pt-1 за разходите природен газ за периода преди предходния регулаторен период 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г. е на стойност 41,59 хил. лв., като разлика между приложената корекция по Решение № Ц-12/30.06.2023 г., съдържаща прогнозни данни за част от периода 26 959 лв. и пълен отчет за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г. – 27 001 лв. Съдът описал подробно изчислената разлика в елемента Pt-1 - за разлики в разходите за природен газ и в разходите за въглеродни емисии за периода преди предходния, а именно 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г., за който са налични изцяло отчетни данни към датата на приемане на Решение № Ц-16/30.06.2024 г. Посочено е, че като се вземат предвид стойностите, изчислени от вещото лице и се използват именно тези стойности във формулите за изчисление на корекциите на разходите за природен газ и квоти за СО2 емисии по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 НРЦТЕ, става ясно, че реалният размер на Рt-1 е 149 000 лв., а не 1 214 440 лв., т.е. при утвърждаване на цените за процесния ценови период дружеството е ощетено с 1 065 440 лв. от неправилни изчисления.

За основателно е счетено и възражението на „EВН България Топлофикация“ EАД по отношение на нормата на възвръщаемост на капитала за регулаторния период. Посочено е, че според вещото лице нормата на възвръщаемост на собствения капитал, изчислена от КЕВР по формулата, съдържаща се в чл. 15, ал. 3 НРЦЕЕ не е коректна, тъй като тази формула противоречи на модела за оценка на капиталовите активи (МОКА), който се използва от комисията при определяне на нормата на възвръщаемост на собствения капитал (чл. 15, ал. 6 НРЦЕЕ). Изложено е, че според заключението на СИЕ, елементът пазарна рискова премия не трябва да се коригира чрез изваждане на безрисковата доходност. Посочено е, че пазарната премия за риск съгласно МОКА по своята дефиниция вече включва разликата между очакваната пазарна доходност и безрисковата доходност, поради което ако при изчисляване на нормата на възвращаемост на собствения капитал безрисковата доходност бъде извадена повторно (както е направила КЕВР с оспореното решение), това е грешка и води до изкуствено занижена стойност на нормата на възвръщаемост на собствения капитал. Така стойността изчислена от КЕВР е 6,03%, а тази, изчислена от вещото лице - 8,79%, т.е. разлика от - 2,76%, което се равнява на -3 694 хил. лв. (-3 694 000 лв.).

Административният съд е приел още, че по отношение на корекцията по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 НРЦТЕ в частта за разходите за въглеродни емисии, КЕВР изобщо не е изчислила корекция за периода преди предходния регулаторен период (01.7.2022 - 30.6.2023), а е копирала стойностите от предходното ценово решение - Решение Ц-12/30.6.2023 г. на КЕВР, където надвзетият приход е в размер от 2 089 490 лв. Според изчисленията на вещото лице надвзетият приход за периода 01.7.2022 - 30.6.2023 е 2 280 000 лв., т.е. налице е разлика от 190 500 лв.

Въз основа на гореизложеното, административният съд отменил оспорения административен акт и върнал преписката на органа за ново произнасяне.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви, поради което същите не следва да се повтарят, а на осн. чл. 222, ал. 2 АПК следва да се извърши препращане към тях.

На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ Комисията осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЕ Комисията определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по реда, посочен в ал. 3 на чл. 33 ЗЕ, на база индивидуалните разходи за производство и добавка, определена от Комисията по групи производители и по критерии съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 НРЦЕЕ.

Правилно административният съд е приел, че цените на топлинната енергия се определят по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, а в случаите на комбинирано производство се утвърждават еднокомпонентна цена или цени на топлинна енергия по видове топлоносители и се определя преференциална цена на електрическата енергия, на база приети от КЕВР Указания, и в съответствие и с чл. 24 от Наредба № 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно чл. 3 от Наредба № 5, при осъществяване на правомощията си по ценовото регулиране КЕВР може да прилага различни методи за регулиране, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии. Също така, в съответствие с чл. 8, ал. 1 НРЦТЕ видовете разходи, пряко свързани със съответната лицензионна дейност, които се включват при образуването на цените, се разделят в две основни групи: условно-постоянни разходи и променливи разходи, според връзката им с количеството топлинна енергия. Съгласно чл. 8, ал. 4 НРЦТЕ регулаторният орган утвърждава не фактически, а прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства като неразделна част от заявлението за цени.

Решение № Ц-16 от 30.06.2024 г. на КЕВР, в оспорената му част, е прието при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на Комисията, който съответства на изискванията на закона. Мотивите са изложени на стр. 1 до стр. 233 от Решението, като съдържат обща част и индивидуални анализи по всяко от подадените заявления. Проведено е открито заседание за обсъждане на приетия доклад. На закрито заседание регулаторният орган е приел проект на решение по заявлението, който е подложен на обществено обсъждане съгласно изискванията на чл. 14 ЗЕ.

Приложеният общ подход гарантира спазването на принципа за равенство, заложен в чл. 8, ал. 2 от АПК и на принципа по чл. 23, т. 5 от ЗЕ. Същият е част от анализа на подадените заявления за утвърждаване на цени на дружествата от сектор „Топлоенергетика” за регулаторния период, започващ на 01.07.2024 г. Разработен е като основа за извършване на анализа и е отразен в Доклад вх. № Е-Дк-696 от 30.05.2024 г., констатациите от които са послужили и като мотиви за постановяване на оспореното Решение № Ц-16 от 30.06.2024 г. Докладът е съобщен на енергийните предприятия, публикуван е на интернет страницата на Комисията, обсъден е с представителите на дружествата на проведеното открито заседание. Постъпилите възражения са обсъдени от регулаторния орган.

За да отмени оспореното решение в частта по т. 2, първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото заключение от СИЕ, което е възприето от съда като обективно и компетентно изготвено.

От материалите по делото и от заключението на СИЕ безспорно се установява, че разходите за балансиране на електрическа енергия и природен газ са присъщи за дейността на „EВН България Топлофикация“ EАД, поради което следва да бъдат отчетени при определянето на крайната цена на природния газ. В заключението на вещото лице, стр. 23-26 от същото, подробно е описано, включително и в табличен вид, че неправилно като прогнозна цена е включена 118,45 лв./МВтч, която обаче е цената на „Топлофикация София“ ЕАД, посочена в Решение № Ц-12/2023 г., вместо цената за „EВН България Топлофикация“ EАД от 117,32 лв./МВтч - таблицата на стр. 45 от Решение № Ц-12/2023 г. и стр. 42, т. 2 от Решение № Ц-18/01.07.2022 г.

Също така, при постановяване на оспорената част от решението КЕВР е взело предвид различни от представените от „EВН България Топлофикация“ EАД цени по отчет цена на природен газ, като комисията е включила като цени по отчет само цените на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, което обаче не е коректно. Това е така, защото при изготвяне на експертизата въз основа на представените фактури вещото лице е установило, че „EВН България Топлофикация“ EАД е закупувало природен газ от двама доставчици: „БУЛГАРГАЗ" ЕАД и „МЕТ Енерджи Трейдинг България" ЕАД – т.е. цените от фактурите от втория доставчик не са въведени от КЕВР, което не е коректно и следователно корекцията за разходите за природен газ за периода преди предходния регулаторен период 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г. Pt-1 не е изчислена правилно.

Във връзка с горното, и след въвеждане в таблицата на индивидуалната прогнозна цена на „EВН България Топлофикация“ EАД цена от 117,32 лв./МВтч, вместо цената на „Топлофикация - София" ЕАД, и на отчетени цени като среднопретеглени на база количества и стойности по фактури и от двамата доставчици, вещото лице е изчислило, че резултатът за разходите за природен газ изцяло по отчет за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г., е недовзет приход в размер на 27 001 лв., а не както КЕВР е изчислила - 28 137,90 лв. Поради това, правилно административният съд е приел, че по делото се доказва, че „EВН България Топлофикация“ EАД е ощетено с 1 136,90 лв. само от неправилните изчисления на корекцията на разходите за природен газ.

Правилно първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на „EВН България Топлофикация“ EАД по отношение на корекцията Pt-1 за предходния ценови период. От заключението на вещото лице се доказва, че корекцията Pt-1 за разходите природен газ за периода преди предходния регулаторен период 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г. е на стойност 41,59 хил. лв., като разлика между приложената корекция по Решение № Ц-12/30.06.2023 г., съдържаща прогнозни данни за част от периода 26 959 лв. пълен отчет за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г., съгласно данните в Таблица № 5 - 27 001 лв. (стр. 26 от експертизата). На стр. 29 от заключението от СИЕ по Задача 3 от експертизата вещото лице е изчислило разликата в елемента Pt-1 - за разлики в разходите за природен газ и в разходите за въглеродни емисии за периода преди предходния, а именно 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г., за който са налични изцяло отчетни данни към датата на приемане на Решение № Ц-16 / 30.06.2024 г. Така като се вземат предвид посочените от вещото лице стойности във формулите за изчисление на корекциите на разходите за природен газ и квоти за СО2 емисии по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 НРЦТЕ, безспорно се установява, че реалният размер на Рt-1 е 149 000 лв., а не 1 214 440 лв. Следователно, по делото е доказано, че при утвърждаване на цените за процесния ценови период „EВН България Топлофикация“ EАД е ощетено с 1 065 440 лв. от неправилни изчисления.

Първоинстанционният съд правилно е приел за основателно и възражението на „EВН България Топлофикация“ EАД, направено по отношение определянето на нормата на възвръщаемост на капитала за регулаторния период.

Според чл. 31, т. 4 ЗЕ цените трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала.

Съгласно чл. 15, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 10, ал. 1 НРЦТЕ Комисията определя норма на възвръщаемост на капитала за регулаторния период, която е равна на прогнозна среднопретеглена цена на капитала. Среднопретеглената цена на капитала е определената от Комисията целева норма на възвръщаемост на привлечения и на собствения капитал на енергийното предприятие, претеглена според дела на всеки от тези източници на финансиране в определената целева структура на капитала.

Стандартната методология за изчисляване на средната претеглена цена на капитала отчита наличието на различни източници на финансиране на енергийните предприятия. Тя се състои от два компонента: цена на собствения капитал и цена на привлечения капитал, които се претеглят спрямо капиталовата структура. Средната претеглена цена на капитала представлява възвръщаемостта, която инвеститорите очакват като компенсация за риска, който поемат, инвестирайки в дадено дружество.

Съгласно чл. 15, ал.6 НРЦЕЕ / Нова – ДВ, бр.41/2024 г. в сила от 10.05.2024 г.) Комисията определя нормата на възвръщаемост на капитала чрез модела за оценка на капиталовите активи и въз основа на данни от: международно признати източници на информация относно отраслов безлостов коефициент β за страните членки на Европейския съюз, пазарна рискова премия, формирана като сума от базовата рискова премия за развити пазари и премията за специфичния за държавата риск; данни на Българската народна банка относно безрисковата норма на възвръщаемост при използване на дългосрочния лихвен процент за оценка степента на конвергенция като средна стойност за 12-месечен период преди месеца на оповестяване на предложението за цени. С посоченото изменение е променено и изписването на формулата за определяне нормата на възвръщаемост на капитала, както и нормата на възвръщаемост на собствения капитал и нормата на възвръщаемост на привлечения капитал.

Според Модела за оценка на капиталовите активи /МОКА/, с който се определя нормата на възвръщаемост на капитала, нормата на възвръщаемост на собствения капитал се определя като сумарна стойност на безрисковата възвръщаемост и добавъчна премия за риск към нея.

За „EВН България Топлофикация“ EАД с решението на КЕВР е определена норма на възвращаемост на собствения капитал в размер на 6,03 %, но според вещото лице така определената норма не е коректна, тъй като формулата, по която е изчислена, противоречи на модела за оценка на капиталовите активи (МОКА), който се използва от комисията при определяне на нормата на възвръщаемост на собствения капитал (чл. 15, ал. 6 НРЦЕЕ). В отговора по поставената Задача 4 от СИЕ е посочено, че елементът пазарна рискова премия не трябва да се коригира чрез изваждане на безрисковата доходност, защото пазарната премия за риск съгласно МОКА по своята дефиниция вече включва разликата между очакваната пазарна доходност и безрисковата доходност, поради което ако при изчисляване на нормата на възвращаемост на собствения капитал безрисковата доходност бъде извадена повторно (както е направила КЕВР с оспореното решение), това е грешка и води до изкуствено занижена стойност на нормата на възвращаемост на собствения капитал.

Така въз основа на посоченото, вещото лице е изчислило норма на възвращаемост на собствения капитал по отношение на „EВН България Топлофикация“ EАД в размер на 8,79%, което представлява. разлика от - 2,76%. В парично изражение на база регулаторната база на активите на „EВН България Топлофикация“ EАД възвращаемостта на капитала е -3 694 000 лв.

Във връзка с горното, правилно АССГ се е позовал на заключението на вещото лице, като е приел че норма на възвращаемост на собствения капитал не е правилно определена в процесния случай. Съгласно чл. 15, ал. 6 НРЦЕЕ/ Нова – ДВ, бр.41/2024 г. в сила от 10.05.2024 г./ Комисията определя нормата на възвръщаемост на капитала чрез модела за оценка на капиталовите активи и въз основа на данни..“ Тоест, пазарната рискова премия не включва в себе си безрискова норма и не подлежи на повторно намаляване. Точно обратното е направила КЕВР при изчисленията, направени с оспорената част от решението. Частта от формулата, приложена от органа, за определяне на норма на възвращаемост на собствения капитал, в която от пазарната рискова премия се изважда безрисковата премия на възвръщаемост противоречи на модела МОКА. Тук следва да се посочи, че действително в разпоредбата на чл. 15, ал. 3 НРЦЕЕ е налице терминологична и методологична неяснота - от една страна норма на възвращаемост на капитала е определена като „пазарна рискова премия", но формулата изисква от нея отново да се извади безрисковата норма. Това води до икономически необосновано двойно изваждане на безрисковата норма - веднъж при самото определяне на премията и втори път в самата формула. Така резултатът се изкривява и не отразява коректно риска, който инвеститорите реално поемат, в нарушение на принципите на приетия МОКА. Именно и поради това в зависимост от начина на интерпретиране на елементите и използваните формули, при едни и същи изходни данни се изчислява различен резултат, както се е случило и в процесния случай - изчислената норма на възвръщаемост на собствения капитал за „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД по Решение № Ц-16/30.07.2024 г. от 6,03 %, а изчислената от вещото лице е в размер на 8,79% - т.е. -2,76 пункта.

Правилно административният съд е възприел заключението на вещото лице относно корекцията по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 НРЦТЕ в частта за разходите за въглеродни емисии. Действително КЕВР изобщо не е изчислила корекция за периода преди предходния регулаторен период (01.7.2022 г. - 30.6.2023 г.), а вместо това са копирани стойностите от предходното ценово решение - Решение Ц-12/30.6.2023 г. на КЕВР, където надвзетият приход е в размер от 2 089 490 лв. В случая обаче вещото лице е изчислило, че надвзетият приход за периода 01.7.2022 г. - 30.6.2023 г. е 2 280 000 лв., което прави разлика от 190 500 лв.

Въз основа на изложеното до тук, правилно административният съд е отменил оспорената част от решението на КЕВР и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила съгласно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

По изложените мотиви, касационната инстанция, намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на касационния жалбоподател разноски не се дължат.

На „EВН България Топлофикация“ EАД следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско представителство в размер на 102,26 / сто и две евро и двадесет и шест цента/ евро, или тяхната левова равностойност в размер на 200 /двеста/ лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение