Определение № 1254 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу определение № 50106 от 21.02.2023 г. по гр. д. № 3061/2022 г. на Четвърто г.о. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу въззивно решение № 1226 от 26.05.2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените от В. А. Ш. искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед №17/27.11.2020 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - „ръководител звено „Инвеститорски контрол на топлопреносни мрежи и абонатни станции“ в ответното дружество и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 13 394. 40 лева - обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за периода от 28.11.2020 г. до 28.05.2021 г.. Жалбоподателят поддържа, че атакуваният акт е неправилен и моли като такъв той да бъде отменен. Твърди, че в касационната жалба по достатъчно ясен начин е посочено, че се обжалва въззивното решение в неговата цялост, а не само по претенцията, предявена с инцидентния установителен иск. С оглед на това, поддържа, че е следвало да му бъдат дадени указания по реда на чл. 285 ГПК за конкретизиране на петитума на подадената касационна жалба, която счита за допустима. В предвидения от закона срок е постъпил отговор от насрещната страна по частната жалба - В. А. Ш., в който са наведени доводи за неоснователност на същата. Частната касационна жалба е допустима, но е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на Четвърто г.о. на ВКС е приел, че касационната инстанция е обвързана от петитума на касационната жалба. Посочил е, че в нея е формулирано искане единствено за уважаване на предявения от жалбоподателя инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожността на сключения между страните трудов договор поради липса на съгласие, но поради неподаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в тази си част, то е влязло в сила. Съобразявайки обстоятелствената част и петитума на касационната жалба, доколкото и въведените оплаквания срещу въззивния акт касаят единствено инцидентния установителен иск, е приел, че в законоустановения срок не е подадена касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която са уважени предявените от В. Ш. против „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, а подадената такава досежно предявения инцидентен установителен иск е недопустима като насочена срещу влязло в сила първоинстанционно решение и не подлежи на разглеждане по същество. Горепосочените правни съображения на предходния състав на ВКС следва да бъдат споделени. Обстоятелствената част и петитумът на касационната жалба определят обема на търсената от касатора защита, като касационният съд е обвързан от тях и всяко произнасяне, надвишаващо размера на търсената защита би било недопустимо. В настоящия случай се установява, че в касационната жалба, както в обстоятелствената част, така и в петитума, е направено единствено искане за уважаване на предявения от жалбоподателя инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожността на сключения между страните трудов договор поради липса на съгласие. В тази връзка са и единствените изложени от касатора доводи и оплаквания за неправилност на постановеното по делото решение, както и формулираните от последния въпроси в съпровождащото жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Следователно, правилен е изводът на състава на Четвърто г.о. на ВКС в атакуваното определение, че в предвидения от закона срок не е била подадена касационна жалба срещу въззивното решение, в частта му, в която са уважени предявените от В. Ш. против „Топлофикация София“ ЕАД искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, а подадената такава срещу влязлото в сила първоинстанционно решение по инцидентния установителен иск е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Като валидно, допустимо и правилно, атакуваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на това производство, в полза на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение