Определение № 50304 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 211/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. Д., подадена чрез упълномощен представител адв.С. Д., срещу решение №556/27.08.2021г. по т.д.№237/21г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260566/16.02.2020г. по т.д.№1285/19г. на Софийски градски съд. С последното са уважени предявените от „Юробанк България“АД срещу „Графикс“ЕООД и Е. Д. субективно съединени искове с правно основание чл.538 ТЗ вр. чл.491 ТЗ и чл.485 ал.1 ТЗ, като ответниците са осъдени солидарно да заплатят на банката сумата 30 000 лв., представляваща частично заявена претенция от цялата такава в размер на 50 000 лв. – дължима сума по запис на заповед, издаден от „Графикс“ЕООД на 31.01.2007г. и авалиран от Е. Д., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното ѝ плащане. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Оспорени са направените от съда изводи за допустимост на първоинстанционното решение, че със смъртта на едноличния собственик на капитала на „Графикс“ЕООД дружеството не се е прекратило и съответно този правен субект не е престанал да съществува. Твърди се,че тези изводи противоречат на разпоредбата на чл.157 ал.1 ТЗ. Доколкото по тях е налице противоречива практика на ВКС, във връзка с която е образувано тълкувателно дело №1/2020г. на ОСТК на ВКС, касаторът прави искане за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по него. Наред с това касаторът счита,че неправилно съдът е приел,че е налице надлежно предявяване на ценната книга на издателя, тъй като връчването на нотариалната покана с прилагането на чл.50 ал.2 ГПК е станало след смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството, без да са били налице данни за напускане на вписания в Търговския регистър адрес. От това обстоятелство касаторът прави извод,че не е настъпила изискуемостта на задължението нито спрямо издателя, нито спрямо авалиста по записа на заповед. Неправилни, според касатора, са изводите на въззивния състав, че падежът на задължението е определен в ценната книга по един от възможните според ТЗ начини – на предявяване и поради това не е нищожен. Твърди,че падежът е неясно определен и създава предпоставки за различно тълкуване, което определя като нищожен записа на заповед според нормата на чл.486 ал.1 ТЗ. Моли решението на Софийски апелативен съд да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като неправилно; вместо него да бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни. В представеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди,че с решението си въззивният съд се е произнесъл по материално-правни и процесуално-правни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС или които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1. Допустим ли е иск срещу ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е починал към датата на подаване на исковата молба и дружеството няма орган, който да изразява воля и да приема волеизявления, но което дружество продължава да е вписано в Търговския регистър? /противоречие с решение №73/21.06.2019г. по т.д.№2413/18г. на първо т.о. на ВКС/; 2. Налице ли е редовно връчване на нотариална покана по реда на чл.50 ал.2 ГПК на ЕООД в случай,че едноличният собственик на капитала и управител на дружеството – получател на поканата е починал и дружеството е прекратено преди служителят на нотариуса да посети адреса на дружеството, за да осъществи връчването на юридическото лице?; 3. Редовно ли е предявен за плащане запис на заповед, предявен с нотариална покана, връчена по реда на чл.50 ал.2 ГПК на ЕООД, което към датата на връчване на поканата е било прекратено поради смъртта на едноличния собственик на капитала и не е имало законен представител, който да получи поканата поради факта,че починалият собственик е бил и управител на дружеството?; 4. Нищожен ли е запис на заповед, в който е уговорено, че е платим „при предявяване“ и може да бъде предявен за плащане в срок до 30.11.2007г.? /противоречие с решение №77/14.08.2015г. по т.д.№ 1156/14г. на първо т.о. на ВКС/. Ответникът „Юробанк България“ АД не се е възползвал от правото си на писмен отговор на касационната жалба. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, доколкото Е. Д. е участник в производството пред двете инстанции в качеството му на ответник по предявения и уважен срещу него иск /вкл. и въззивник/. Касационната жалба срещу частта от въззивното решение, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт по отношение на предявения срещу „Графикс“ ЕООД иск, е недопустима, предвид факта,че това дружество не е необходим другар на ответника Д., нито последният участва в процеса в качество на негов процесуален субституент, овластен от закона да защитава правата му. Поради това касационната жалба срещу тази част от решението следва да бъде оставена без разглеждане,а образуваното по нея касационно производство – прекратено. В останалата му част производството пред касационната инстанция следва да бъде спряно предвид служебно известния на настоящия състав факт за наличие на образувано и неприключило тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, в предмета на разглеждане по което е включен и правният въпрос „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?”, разрешаването на който е от значение за произнасянето по настоящото дело, доколкото този въпрос е относим към поставените от касатора в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК втори и трети въпроси и ще е от значение за извършването на преценката за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество. Предвид изложеното е налице основанието по чл.229 ал.1 т.7 вр. чл. 292 ГПК и чл.130 ал.2 от ЗСВ за спиране на производството. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение