Определение № 4 от 07.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 35/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от М. И. Д. на влязло в сила решение № 476 от 06.12.2017 г. по в. гр. д. № 647 /2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 148 от 27.06.2017 г. по гр.д. № 379/2016 г. на Велинградския районен съд като са отхвърлени предявените от молителя срещу Д. И. З. и С. И. З. положителни установителени искове за собственост върху недвижим имот - УПИ в [населено място] и иск за нищожност на констативен нотариален акт № 272/2004г. за собственост на недвижим имот придаден към парцел по дворищнорегулационен план, издаден в полза на ответниците /независимо от посоченото в молбата, по смисъла на чл. 296, т. 3 ГПК в сила е влязло именно решението на окръжния, а не на районния съд/. Молителят релевира основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, твърдейки че са налице нови писмени доказателства, които според него са от значение за фактите по спора, а именно: 1. Удостоверение за идентичност и описание на имот № 815 от 5.12.2014 г. на Община Велинград /презаверено за 2016г./ и 2. Скица изх. № 1164 от 14.10.2014 г. на Община Велинград /заверена за 2016г./. Ответните страни по молбата Д. И. З. и С. И. З. са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК отговор, в който оспорват същата като неоснователна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна в хипотезите на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тече от деня, в който молителят е узнал за новото обстоятелство и е могъл да се снабди с новото доказателство. В конкретния случай, сочените като нови доказателства удостоверение и скица, за които се твърди, че не са съобразени от съда, са представени като доказателства още с исковата молба, с която е инициирано производство по делото от ищеца и молител в настоящото извънинстанционно производство по отмяна на 28.04.2016 г. С оглед на това подадената молба за отмяна вх. № 5518 от 16.11.2018 г. очевидно е подадена след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания на т. 9 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, подадена след като са изтекли сроковете по чл. 305 ГПК / за съответното основание по чл. 303, ал.1 и по чл.304 ГПК/, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество. За пълнота на изложението следва да се посочи, че допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 10 на посоченото тълкувателно решение. В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изложените фактически твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По същество молителят релевира оплаквания за неправилност на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна. С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., намира направеното в молбата за отмяна искане по чл. 309 ГПК относно присъдените на ответниците разноски за всички инстанции в общ размер на 3000 лв. за неоснователно. Фактическият състав на чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставя допустима и редовна молба за отмяна на влязло в сила решение, подлежащо на принудително изпълнение и представено от молителя надлежно обезпечение в размер, който се определя от цената на иска, а в случая подадената от М. И. Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 476 от 06.12.2017 г. по в. гр. д. № 647 /2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд е недопустима. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК молителят следва да заплати на ответниците по молбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 600 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,