Решение № 1091 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5658/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) -Пазарджик, чрез процесуален представител гл.юрк. Ц.Манева против Решение № 1494/07.04.2025 год., постановено по адм.дело № 1421/2024 год. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е по жалба на Г. Д. И. от гр.Пазарджик е отменено Решение № 1012-12-162#1/14.08.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 4/прот. №N01206/02.06.2023 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пазарджик. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че първоинстанционният съд не е спазил дадените от ВАС указания в решение № 13989/23.12.2024 г., постановено по адм.д № 3947/2024 г. по описа на ВАС; че неправилно е кредитирал показанията на разпитаната в предходното първоинстанционно производство /адм. д. № 890/2023 г. по описа на АС-Пазарджик/ св.Л., като в тази връзка не е съобразил решение № 11305/08.12.2022 г., постановено по адм.д.№ 2396/2022 г. по описа на ВАС, с което е потвърден факта, че свидетелката не е осъществявала дейност в „Деза-Лукс“ ЕООД. Поддържа, че Г.И. не е осъществявала реално трудова дейност в „Деза лукс“ ЕООД, „Роялмоторс 777“ ЕООД и „ГРГ Експорт“ ЕООД, не е представила никакви доказателства, доказващи такава, с оглед указанията на ВАС, поради което същата не отговаря на изискването на чл.10, ал.1 КСО. Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по същество на спора. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. Д. И. от гр.Пазарджик, чрез процесуален представител адв. К., в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно и да се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и поддържа, че решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Производството пред първоинстанционния съд се е развило в изпълнение на решение № 13989/23.12.2024 г., постановено по адм.д № 3947/2024 г. по описа на ВАС. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик е Решение № 1012-12-162#1/14.08.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 4/прот. №N01206/02.06.2023 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване по ТП на НОИ - Пазарджик, с което на основание чл. 102, ал. 1, т. 1 от КСО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. е преизчислена считано от 01.02.2019 год. в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО. Съдът е установил, че с разпореждане № 23 /прот. №N01326 от 25.08.2016 г. на И. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, считано от 04.05.2016 г. С разпореждане № 2143-12-9 от 09.05.2019 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ е била преизчислена, считано от 01.02.2019 г. на основание чл. 102, ал. 1 от КСО с допълнително придобит осигурителен стаж и доход след пенсиониране, при общ осигурителен стаж /ООС/ от трета категория - 44 г. 03 м. 00 дни, в т.ч и стаж от осигурителя „Деза Лукс“ ЕООД за времето от 02.05.2018 г. до 31.01.2019г., зачетен въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (08 мес. и 29 дни). С разпореждане №27/прот. №N01154 от 15.04.2020 г. ЛПОСВ е била преизчислена, считано от 01.02.2020 г. на основание чл. 102, ал. 1 от КСО с допълнително придобит осигурителен стаж и доход след пенсиониране при ООС от трета категория - 45 г. 03 м. 00 дни, в това число и стаж от осигурителя „Деза Лукс“ ЕООД, за времето от 01.02.2019г. до 29.04.2019 г., зачетен въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (02 мес. и 29 дни) и от осигурител „Роялмоторс 777“ ЕООД, зачетен въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (09 мес. и 01 дни). С разпореждане прот. №N06SP2 от 02.03.2021 г. ЛПОСВ е била преизчислена служебно, считано от 01.04.2021 г. на основание чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 5 от КСО с допълнително придобит осигурителен стаж след пенсиониране, при ООС от трета категория — 45 г. 09 м. 00 дни, в т. ч. и стаж от осигурителя „Роялмоторс 777“ ЕООД, за времето от 01.02.2020г. до 30.04.2020 г., зачетен въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (03 мес. и 00 дни) и от осигурител „ГРГ Експорт“ ЕООД, 203458161 зачетен въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (03 мес. и 00 дни). Констатирал е, че след извършена проверка от контролните органи на НОИ е установено, че подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителите „Деза Лукс“ ЕООД, за периода от 02.05.2018 г. до 29.04.2019 г.; „Роялмоторс 777“ ЕООД, за периода от 30.04.2019 г. до 30.04.2020 г.; „ГРГ Експорт“ ЕООД, за периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. са подавани неоснователно и били служебно заличени, въз основа издадени задължителни предписания. След заличаване на данните пенсията е изменена на основание чл. 102, ал. 1 от КСО, считано от 01.02.2019 г. Съдът е установил и следното: В констативен протокол №КП-5-12-00720923 от 14.02.2020 г., издаден от контролните органи на НОИ, е посочено, че при извършена проверка на осигурителя „Деза-Лукс“ ЕООД, 112621884 са установени лица, за които са подавани уведомления за сключени трудови правоотношения и данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, сред които и И.. Посочените лица не са осъществявали трудова дейност в „Деза-Лукс“ ЕООД и подадените данни в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ са служебно заличени за периода 02.05.2018г. до 29.04.2019 г. вкл., за което има издадени и влезли в сила задължителни предписания №ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г. от отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ към ТП на НОИ — Пазарджик. В констативен протокол №КП-5-12-00858041 от 23.12.2020 г., издаден от контролните органи на НОИ, е посочено, че при извършена проверка на осигурителя „Роялмоторс 777“ ЕООД, са установени лица, за които са подавани уведомления за сключени трудови правоотношения и данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, сред които и И.. Тези лица не са осъществявали трудова дейност в дружеството „Роялмоторс 777“ ЕООД, поради което подадените данни в РОЛ, в т.ч. и за И. са служебно заличени за периода от 30.04.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл., за което има издадени и влезли в сила задължителни предписания №ЗД-1-12-00866200 от 18.01.2021 г. от отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ към ТП на НОИ - Пазарджик. В Ревизионен акт №РА-5-12-01295270 от 09.02.2023 г. и анализа към него /издаден от контролните органи на НОИ/, е посочено, че при извършена ревизия по разходите на ДОО на осигурителя „ГРГ Експорт“ ЕООД са установени лица, за които са подавани уведомления за сключени трудови правоотношения и данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вкл. и за И., които не са осъществявали трудова дейност в дружеството. Подадените данни в РОЛ са служебно заличени за периода от 01.10.2020г. до 31.12.2020 г. вкл., за което има издадени и влезли в сила задължителни предписания №ЗД-1-12-01295882 от 10.02.2023 г. от отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ към ТП на НОИ - Пазарджик. Предвид горните констатации, с процесното Разпореждане №4 прот. №N01206 от 02.06.2023 год. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО е отменено Разпореждане № 2143-12-9/09.05.2019 год. и всички последвали го, с които е преизчислявана ЛПОСВ на И. и пенсията е изменена съобразно новите данни. В проведения административен контрол на основание чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ - Пазарджик е издал оспореното пред административния съд решение, с което е приел, че след като данните за И., подавани от осигурителите: „Деза Лукс“ ЕООД за периода от 02.05.2018 год. до 29.04.2019 год., Роялмоторс 777“ ЕООД за периода от 30.04.2019 год. до 30.04.2020 год., „ГРГ Експорт“ ЕООД за периода от 01.10.2020 год. до 31.12.2020 год. са заличени, правилно е преразгледана отпусната пенсия и същата е отпусната след съобразяване с новите данни в РОЛ. При повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са представени РА №Р-16001320006735-091- 001/12.03.2021 г. и № Р-16001318006290-091-002/21.10.2019г. Резултатите от извършените ревизии са констатирали липсата на основания и доказателства за извършване на трудова дейност от наетите по трудово правоотношение лица, както е декларирано в Регистъра на трудовите договори и в РОЛ, данните са подадени без възникване на правно основание за тях, вкл. и за И. по отношение на осигурителя „Деза Лукс“ ЕООД. Представени са и РА №Р-02000221005903-091 - 001/18.10.2022 г. на ТД на НАП Бургас, издаден на „ГРГ Експорт“ ЕООД, както и Решение №24/10.03.2023 г, на дирекция ОДОП Бургас. Резултатите от ревизията не са констатирали задължения по КСО, тъй като се е достигнало до извода, че работниците, назначени в „ГРГ Ескпорт“ ЕООД реално не са осъществявали трудова дейност, вкл. и И.. Съдът е кредитирал и показанията на св.Л., дадени по адм. дело № 890/2023 год. по описа на Административен съд - Пазарджик, отменено от ВАС. Свидетелката посочва, че познава И. от повече от 20 години, била агроном при съпруга й. Работили заедно в „Деза лукс“, „Роял моторс“ и „ГРГ експорт“, като берели гъби и диворастящи плодове в Белово, Дебръщица, Црънча, Добра вода. В „Деза лукс“ работили през 2018 г., в „Роял моторс“ през 2019 г. и половината от 2020 г., а в „ГРГ експорт“ през 2020 г. и 2021 г. И. била кантарджийка, беряла и гъби, на 8 часов работен ден, до определените места за бране на гъби, в повечето случаи пътували с личния автомобил на св. Л.. Заплатите си получавали редовно, в брой, за което се подписвали на ведомост и не били в зависимост от количеството набрани гъби. Предвид дадените от ВАС указания, в насока да се установи налице ли е реално упражнявана от И. трудова дейност в полза на дружествата през процесните периоди, при повторното разглеждане на делото от Административен съд - Пазарджик, оспорващата И. не е ангажирала никакви доказателства. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционния съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила. Счел е, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като нито в разпореждането, нито в решението на горестоящия административен орган, не е посочено кой от приложените по преписката документи представлява неистински, подправен или документ с невярно съдържание, за да се извърши преценката налице ли са предпоставките на разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т.2, б. „а“ от КСО, вписана като правно основание за издаване на акта. Формирал е и извода, че непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на решението на директора на ТП на НОИ - Пазарджик и на потвърденото с него разпореждане. Необосновани и неправилни са констатациите му за липса на мотиви на издаденото разпореждане и за неналичие на основания за изменение на първоначално определения размер на пенсията на И.. Като мотиви за отмяна на Разпореждане № 2143-12-9/09.05.2019 год. и всички последвали го, с които е преизчислявана ЛПОСВ на И. е посочено наличието на заличаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО на осигурителите: „Деза Лукс“ ЕООД за периода от 02.05.2018 год. до 29.04.2019 год., Роялмоторс 777“ ЕООД за периода от 30.04.2019 год. до 30.04.2020 год. и „ГРГ Експорт“ ЕООД за периода от 01.10.2020 год. до 31.12.2020 год. Съгласно чл. 98, ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “а“ от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Заличените данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО на посочените осигурители сочат, че подадените от тях декларации са били с невярно съдържание, което е установено в резултат на извършените последващи проверки на дружествата. В тази връзка, противно на изводите на първоинстанционния съд, безспорно се установяват предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и законосъобразно административният орган се е позовал на нея. С оглед указанията на ВАС, първоинстанционният съд е следвало да установи полагала ли е И. реално труд в посочените дружество, тъй като наличието на трудов договор и подаването на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО в регистъра на осигурените лица не е достатъчно условие за възникване на социално осигурителни права. Извършването на трудова дейност е една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на съответното осигурително право. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т. е. ако не е предоставена реално работна сила. По делото не са събрани доказателства, които да опровергаят констатациите на административиня орган, изведени от констативните протоколи, ревизионните актове и доклади, че посочените дружества не са извършвали търговска дейност, в т.ч. и че наетите по трудови правоотношения лица не са извършвали трудова дейност. В тази насока не могат да се кредитират и показанията на свидетелката Л., тъй като с влязло в сила решение № 11305 от 08.12.2022 г., постановено по адм.д. № 2396/2022 г., по съображенията че същата не е полагала реално труд в „Деза лукс“ ЕООД и не е осигурено лице, е отхвърлена жалбата й срещу административни актове, с които е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване. Предвид изложеното, касационният състав намира, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Ето защо обжалваното решение като неправилно следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, предвид което вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Г. Д. И. от гр.Пазарджик срещу Решение № 1012-12-162#1/14.08.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 4/прот. №N01206/02.06.2023 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пазарджик. С оглед изхода на правния спор, на касационният жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 600 лева, от които 200 лв. заплатена д.т. за настоящото касационно производство и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. На основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и двойно обозначена в диспозитива на решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,