Определение № 513 от 03.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3027/2016 г.

Производство по чл.274, ал.2 ГПК, във връзка с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4998/16.06.2016 г. на Г. Ш. К. и И. Д. К. срещу определение № 301 от 02.06.2016 г. по ч.гр.д. № 187/2016 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на Г. Ш. К. и И. Д. К. за изменение на определение № 172 от 30.03.2016 г. в частта му за разноските, с което са осъдени да заплатят в полза на [фирма] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1425 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е редовна, но образуваното частно производство следва да се прекрати, тъй като жалбоподателите нямат правен интерес от обжалване на определението на Апелативен съд Пловдив, постановено по чл.248 ГПК, поради следните съображения: С определението си по ч.гр.д. № 3026/2016 г. на ВКС, IV г.о. е отменил определение № 172 от 30.03.2016 г. по ч.гр.д. № 187/2016 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава определение от № 113 от 03.02.2016 г. по гр.д. № 137/2015 г. на Старозагорски окръжен съд, включително и в частта за присъдените в това производство разноски. Ето защо, разглеждането на частната жалба срещу допълнителното определение по чл.248 ГПК е безпредметно, а жалбоподателите нямат правен интерес от обжалване, доколкото въпросът за разноските на ответника при прекратяване на производството е обусловен от изхода на производството по ч.гр.д. № 3026/2016 г., по описа на ВКС, IV г.о. След като определението за прекратяване на делото е отменено, включително и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ищците, търсената защита срещу отказа да се измени същото определение по реда на чл.248, ал.1 ГПК по същество е дадена, поради което частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството да бъде прекратено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ІV г.о.