Решение № 10975 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14296/2017 г.

Решение № 10975 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14296/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Х., чрез адв. Зарчева, против Решение № 693 от 31.10.2017 г., постановено по адм. дело № 456/2017 г. по описа на Административен съд Х.. В жалбата се мотивират доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел липсата на мотиви, като не е взел предвид, че в доклада са предложени финансова обосновка на всяка от двете разпоредби. Изложени са в докладната подробно мотивите за приемането на разпоредбите на чл. 40 и чл. 21 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Х. (Наредбата). Твърди се, още че съдът съвсем формално е приложил разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването на областния управител на област Х.. Ответникът – Областния управител на област Х. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административния съд Х. е отменил чл. 21 и чл. 40 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Х., приети с Решение № 385 от 2017 г. на заседание на ОбС - Х., проведено на 24.02.2017 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният подзаконов нормативен акт е приет от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при приемането му е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗНА, а именно липсват мотиви относно необходимостта от правената промяна. Изрично е посочено в обжалваното решение от съда, че в приложената докладна записка на вносителя – кмета на общината, няма мотиви за необходимостта от приемане на тези изцяло нови текстове от Наредбата. Докладната записка е изключително кратка и лаконична, не се съдържа ясна и задълбочена обосновка за необходимостта от приемането на нови текстове от наредбата. Съдът е приел е, че в случая е налице формално изпълнение на законов императив, тъй като липсва анализ и оценка от търсената промяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Видно от доказателствата по делото, новите текстове на чл. 40 и чл. 21 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Х. са били приети от ОбС на основание докладна записка без номер и дата депозитната от кмета на общината ( л. 27 от делото ). Докладната записка е била внесена за разглеждане и обсъждане на заседание на ОбС на 24.02.2017 г. На това заседание с Решение № 385 на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, ОбС е отменил чл. 40 от Наредбата относим за такси за извършени технически услуги и е прел изцяло нов чл. 40, а по отношение на чл. 21 - 24 относно таксите за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоарни площадки, улични платна и терени с друго предназначение е създал нов текст - чл. 21. Установено е, че на интернет страницата на община Х. е бил публикуван проектът с предлаганите промени. С обжалваното решение съдът обаче е констатирал нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗНА и е отменил решението на ОбС с което са приети новите текстове на чл. 40 и чл. 21 от Наредбата. Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗМСМА. Издаването и приемането на подзаконовите нормативни актове е подчинено на определени нормативни правила - ЗНА, АПК и ЗМСМА. Дейността по издаване на нормативни административни актове с оглед тяхната значимост при уреждане на въпроси от местно значение за общините, следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК – за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. Закона за нормативните актове придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират принципите на обоснованост, стабилност откритост и съгласуваност, които формулират и целите на разпоредбата. Липсата на мотиви към внесеното предложение за приемането на атакуваните текстове от процесната на наредба препятства възможността заинтересованите лица да направят предложения и изложат становища преди приемането й. Мотивите, съответно доклада към него, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗНА (в приложимата редакция) трябва да съдържат: 1). причините, които налагат приемането; 2). целите, които се поставят; 3). финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4). очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5). анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Предвид цитираната нормативна регламентация, изводът на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на чл. 28, ал. 2 ЗНА (в приложимата редакция) е законосъобразен. В настоящото касационно производство не са опровергани изводите на първоинстанционния съд и не са представени доказателства, водещи до друг правен резултат. Констатираните нарушения на административнопроизводствените правила са достатъчно основание за отмяна на общинската Наредба, при което административният съд не е дължал соченото в касационната жалба изследване на материалната законосъобразност по отделно на всяка от двете оспорени разпоредби от нея. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение