Решение № 12414 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2016 г.

Решение № 12414 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. З. Т. подадена чрез процесуалния представител адв. М. Р.. Касаторът обжалва решение № 1125/03.06.2016 г., постановено по адм. дело № 36/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 241300373/11.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 649/28.06.2013 г. на Зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ П. при ЦУ на НАП, относно установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. в размер на 13 241,77 лв., ведно с лихви в размер на 9 374,64 лв., данък по чл 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 19 889,89 лв., ведно с лихви в размер на 11 296,89 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 10 910,83 лв., ведно в лихви в размер на 4 551,45 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 3 265,76 лв., ведно с лихви в размер на 993,05 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 6 079,28 лв., ведно с лихви в размер на 1 221,10 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 3 581,67 лв., ведно с лихви в размер на 348,31 лв., вноски за ДОО в размер на 8 488,24 лв., ведно с лихви размер на 9 118,41 лв., вноски за ЗО в размер на 7 053,63 лв., ведно с лихви в размер на 2 435,46 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена като се отмени обжалваното решение и ревизионният акт. Алтернативно моли да се приеме за частично доказано оспорването на РА и да бъде постановено, че за 2009 г. за касатора няма основание за определяне на дължим данък, за 2010 г. дължимият данък възлиза на сумата от 5 497,55 лева, а за 2011 г. дължимият данък възлиза на сумата от 3 581,67 лв., като считано от 15.02.2011 г. се дължат допълнително осигурителни вноски в размер на 1 329,96 лв. за ЗО в предвид обстоятелството, че ревизираното лице /РЛ/ е пенсионер към онзи момент. Претендира в негова полза да се присъдят направените разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - Директор на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, чрез гл. юрск. Новакова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3500 лв., и представя списък с претендираните разноски по делото. При отмяна на решението на първоинстанционния съд прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото се претендира в по-голям размер от определения по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Делото е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото във ВАС делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора предвид неправилно изчисляване на паричния поток на ревизираното лице на месечна база, а не на годишна, което е довело до неправилно определена основа за облагане. В частта относно установените задължения за осигурителни вноски за данъчните периоди от 2006 г. до 2011 г., ВАС е приел, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 124а ДОПК и е отменил решението на Административен съд - П., съответно и ревизионния акт в частта, с която на касатора за данъчния период 01.01.2007 - 15.02.2011 г. са определени задължителни осигурителни вноски и лихви върху тях. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на ревизираното лице, в частта, с която на жалбоподателя са определени допълнително данъчни задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и в частта за осигурителни вноски за данъчния период 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. в общ размер на 84 772 лв, ведно със съответните лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства, както и приетите ССчЕ и допълнителна ССчЕ и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че касаторът дължи данъци по реда на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ за процесните периоди като ревизията е била проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Оспорващата страна не е представила доказателства за получени от нея приходи, които не съответстват на разходите й през годините, липсват достоверни данни за приходи и спестявания. Постановеното решение е правилно. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба на РЛ, че първоинстанционния съд не е мотивирал и не е обосновал издадения съдебен акт. По съществото на спора, от значение е дали физическото лице С. З. Т. е имал за ревизирания период приходи в същия или по-голям размер от направените разходи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да обори презумптивно верните констатации по РД и РА, да установи при условията на пълно доказване, че е получило такива приходи, че е имало имуществена и/или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Установено е, че за ревизирания период РЛ е имал регистрация като едноличен търговец с фирма "Коректа - С. Т.", за чиято дейност касатора е декларирал минимални доходи, които надвишават извършените разходи. Също така, въпреки минималните доходи, РЛ е внасял значителни парични средства в търговските дружества "Коректа" ООД и "К. П." ООД, в които има дялови участия, погасявал е банкови кредити, извършил е разходи за покупка на МПС и др. На база на установените доказателства и представените документи от РЛ, съдът обосновано е възприел размер на началното салдо за ревизирания период 01.01.2006 г. от 0.00 лв, отчитайки, че твърденията на жалбоподателя за по-високо начално салдо са останали недоказани. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че нито с гласните доказателства, нито с писмените такива е установено, че по договор за заем от 17.11.1995 г., сключен между касатора в качеството му на заемодател и Е. С. Ж. в качеството му на заемополучател за сумата от 377 000 щатски долара, е налице реално предаване на средства. Не са представени преки доказателства заемодателят да е разполагал с такава съществена сума по време на сключването на договора, не е реално доказан факта на предаване на сумата, както и връщането й в патримониума на РЛ през ревизирания период. Административният съд правилно е стигнал до извода, че бидейки частен документ, договорът за заем няма достоверна дата, не отговаря на изискванията на чл. 181 ГПК. Същият не е представен по време на ревизията, въпреки дадената възможност от страна на органа, а впоследствие по повод оспорване на констатациите заложени в ревизионния доклад, което обосновава заключение, че е антидатиран и е създаден изрично за целите на ревизията. Твърденията на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил допуснатите съдебно-счетоводни експертизи са неправилни. Всяка от експертизите е анализирана и коментирана от съда, който след това е дал своето заключение по тяхното съдържание. В обжалвания първоинстанционен съдебен акт е посочено, че е възприето заключението по изготвената ССчЕ от вещото лице Рускова, тъй като дава обоснован отговор на поставените задачи и математическите изчисления заложени в експертизата отговарят на установените задължения в ревизионния акт. Категорично е установено въз основа на даденото заключение и използваните специални експертни знания, че при формиране на паричния поток, не е нарушен принципа за годишно облагане - вещото лице дава заключение за липса на разлики между изчисления от него размер на паричния поток, на годишна база, и констатациите по РД. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС П. е правилно и като такова следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, решението следва да бъде потвърдено и в частта на присъдените разноски. За настоящата инстанция в тежест на касатора и в полза на бюджета на ответника по касация се дължат претендираните разноски - юрисконсултско възнаграждение според материалния интерес на спора и в минималния размера по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, редуцирани на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата, до 3073 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение