Определение № 172 от 14.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 200/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 3282 от 11.05.2020 г. (пощенско клеймо – 05.05.2020 г.), подадена от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, в която се иска изменение на постановеното в производство по чл. 290 ГПК решение № 24 от 28.02.2020 г. по т.д. № 200/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските, като присъдените в полза на касатора разноски в общ размер на 6 000 лв., сторени в трите инстанции, бъдат намалени до сумата от общо 2 717.60 лв. поради изложени в молбата основания, обосноваващи според молителя възражение за прекомерност с оглед правната и фактическа сложност на делото. В срок е постъпило становище от насрещната страна по молбата – „КАРОЛ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник. Счита молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна поради съображения, развити в постъпилия писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – при съобразяване на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С посоченото решение № 24 от 28.02.2020 г. по настоящото дело е отменено изцяло въззивното решение № 1850 от 16.07.2018 г. по т.д. № 1525/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, в обжалваната част, с която е било отменено първоинстанционното решение № 2261 от 30.11.2017 г. по т.д. № 2037/2011 г. по описа на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго в тази част, с което „КАРОЛ ФИНАНС“ ЕООД е осъдено да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 63 773.09 лв. – цена на доставена ел. енергия за обект офис-сграда в [населено място], [улица] по ИТН [ЕГН] за периода 01.07.2008 г. – 26.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2017 г. до окончателното плащане. След отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, така предявеният иск е бил отхвърлен от ВКС. Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с това решение ВКС се е произнесъл и по направените разноски по делото при инстанционното разглеждане на спора. Като е съобразил, че касаторът е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е посочил конкретни размери на сторените и претендирани разноски за всяка от трите инстанции, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, както и държавни такси за производството пред ВКС, които суми съответстват на договорените в представените по делото договори за правна помощ и съдействие за всяка от инстанциите, както и на платените държавни такси на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съставът на ВКС е присъдил на касатора, съобразно изхода от спора, разноски в претендирания и доказан за платен размер в съответствие с указанията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е релевираното в настоящата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото е бланкетно, като процесуалният пълномощник на ответното по касация дружество не е изложил релевантни аргументи във връзка с основанието за претендираната редукция на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение в полза на касатора. Изложените и поддържани основания, подкрепящи според молителя основателността на възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, а именно, че в настоящия случай следва да се отчете не само цената на иска, „но и предмета“, до който същият е сведен с оглед развитието на спор между същите страни по т.д. № 2681/2010 г. по описа на Софийски градски съд, като всички процесуални усилия на страните били положени именно по това дело, от което настоящото е отделено, в действителност не са по естеството си такива, които да обосновават приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК. В мотивите на акта, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е обсъдил фактическата и правна сложност на спора при инстанционното му разглеждане, характера на иска, етапа на производството и извършените процесуални действия. С оглед изложеното, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение