Определение № 2487 от 06.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1109/2023 г.

Производството е по чл.282 от ГПК. Постъпила е молба вх.№9952/29.05.2025г. от „Г. инженеринг“ ООД с искане за освобождаване на сумата от 52 285,39 лв., внесена от „Г. инженеринг“ ООД като обезпечение по специалната сметка на ВКС за спиране на изпълнението на въззивно решение №232 от 20.04.2021г. по т.д. №2363/2020г. на Софийски апелативен съд, която да бъде преведена по банкова сметка на молителя, посочена в молбата. Към молбата са представени договор за цесия от 15.09.2017г. между „Благоустройствени строежи“ ЕООД и „Благоустройствени строежи -97“ АД, споразумение от 09.01.2025г. между молителя и „Благоустройствени строежи -97“ АД, за когото се твърди, че е придобил процесното вземане по силата на договора за цесия с ищеца от 15.09.2017г., както и три броя преводни нареждания за платени от молителя суми в общ размер на 80 000 лева. Кредиторът – ищец „Благоустройствени строежи“ ЕООД е подал отговор, чрез адв. П. П., в който изразява съгласие внесената като гаранция сума да бъде преведена на „Г. инженеринг“ ООД. В молбата изрично е посочено, че финансовите отношения между дружеството - ищец и ответника по иска „Г. инженеринг“ ООД във връзка с присъдените по делото суми са изцяло уредени. В същия смисъл е постъпила молба вх.№14033/25.07.2025г. и от управителя на „Благоустройствени строежи“ ЕООД К. Обецанов. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното: С определение № 214 от 11.05.2021г. по ч.т.д. №993/2021г. на ВКС, ТК, е спряно изпълнението на въззивно решение №232 от 20.04.2021г. по т.д. №2363/2020г. на Софийски апелативен съд. С решение №50159 от 14.11.2022г. по т. д. №1596/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., е отменено решение №232/20.04.2021г. по в.т.д. №2363/2020г. на Софийски апелативен съд. След връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане е постановено решение №289/05.05.2023г. по в.т.д. №978/2022г. на Софийски апелативен съд. С определение № 408 от 07.06.2023г. по ч.т.д. №921/2023г. на ВКС, ТК, е спряно изпълнението на въззивно решение №289/05.05.2023г. по в.т.д. №978/2022г. на Софийски апелативен съд, като е констатирано, че внесеното по първото искане за спиране обезпечение в размер на 72 743,33 лв., се намира по сметката на ВКС. С решение №210 от 09.12.2024г. по т.д. №1109/2023г. на ВКС, ТК, I т.о., е отменено решение №289/05.05.2023г. по в.т.д. №978/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 2150 от 28.11.2019г. по т.д. №2471/17г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, „Г. инженеринг“ ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД, [населено място], сумата от 20 457,94 лв. / разлика над дължимата сума от 52 285,39 лв. до предявения размер на иска 72 743,33 лв./, представляващи неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в [населено място] дол“, за което са издадени фактури №3249/10.04.2014г., №3596/30.12.2014г. и №3597/30.12.2014г., ведно със законната лихва от 04.08.2017г. до изплащането на сумата, както и в частта за разноските, като вместо това е отхвърлен предявеният от „Благоустройствени строежи“ ЕООД, [населено място] срещу „Г. инженеринг“ ЕООД, [населено място], иск за сумата от 20 457,94 лв. / разлика над дължимата сума от 52 285,39 лв. до предявения размер на иска 72 743,33 лв./, неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в [населено място] дол“, за което са издадени фактури №3249/10.04.2014г., №3596/30.12.2014г. и №3597/30.12.2014г., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Г. инженеринг“ ЕООД срещу „Благоустройствени строежи“ ЕООД за неустойка за забава по чл.24 ал.1 от договора от 12.09.2013г. Със същото решение на ВКС е оставено в сила решение №289/05.05.2023г. по в.т.д. №978/2022г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част, с която „Г. инженеринг“ ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Благоустойствени строежи“ ЕООД, [населено място], на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 39 682,47 лв. /разликата над отхвърлената част от 20 457,94 лв. и обжалвания размер на претенцията 60 140,41 лева/ представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в [населено място] дол“,ведно със законната лихва от 04.08.2017г. до изплащането на сумата. В останалата му част, с която решение №2 150 от 28.11.2019г. по т.д. №2471/17г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, е потвърдено за присъдената на ищеца „Благоустройствени строежи“ ЕООД, [населено място], сума от 12 602,92 лв., решението на САС не е обжалвано от касатора. С определение №1339 от 30.04.2025г. по т.д.№1109/2023г. на ВКС, ТК, е освободена част в размер на 20 457,94 лв. от внесената от „Г. инженеринг“ ЕООД гаранция от 72 743,33 лв., съответстваща на сумата, за която искът е отхвърлен в резултат на касационното решение. Молбата за освобождаване на оставащата част от внесеното обезпечение е постъпила в рамките на едногодишния срок по чл. 82 от ГПК. Видно от извършеното удостоверяване от счетоводството на ВКС, сумата от 52 285,39 лв. към 28.07.2025г. е налична по сметката за обезпечения на касационния съд. Съгласно чл.282 ал.5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане, обезпечението се освобождава в две хипотези: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Съдебната практика приравнява на тези хипотези и случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от ответника. В редица свои определения по чл.282 ал.5 от ГПК, ВКС на РБ съобразявайки представени от ответника и неоспорени от ищеца доказателства за погасяване на задължението, или издадени от съдебния изпълнител удостоверения за погасяване на задължението в изпълнителното производство, освобождава внесената като обезпечение сума и разпорежда връщането й на вносителя. В производството по чл.282 от ГПК обаче не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязлото в сила осъдително решение, нито могат да се съобразяват техни твърдения за новонастъпили факти, които водят до промяна на размера или на титуляра на процесното вземане, дори и по тези твърдени факти да няма спор. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми, макар и двустранно съгласно задължителните разяснения в ТР №6/2014 от 23.10.2015г. на ОСГТК на ВКС, не е исково производство, в което да могат да се събират нови доказателства, включително във връзка с постигнати от страните извънсъдебни споразумения. В настоящата хипотеза, към молбата за освобождаване на оставащата част от внесената гаранция са представени доказателства за плащане на сума в същия размер /52 285,39 лв./, от страна на молителя на трето, неучастващо в спора лице - „Благоустройствени строежи -97“ АД, легитимиращо се като кредитор по силата на сключен с ищеца договор за цесия. Доколкото обаче ищецът по иска „Благоустройствени строежи“ ЕООД, [населено място], чрез своя управител, е заявил изрично, че финансовите отношения между него и „Г. инженеринг“ ООД, [населено място], са изцяло уредени и не се противопоставя на освобождаването на остатъка от гаранцията, молбата следва да бъде уважена като основателна. Предвид изложеното съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че на основание чл.282 ал.5 от ГПК частта от обезпечението в размер на 52 285,39 лв., предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително решение, следва да се преведе по сметката на молителя. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение