Определение № 145 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4642/2019 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК по частната жалба на адвокат Св.Я. като процесуален представител на С. Г. Л. с адрес [населено място], [община], срещу определението на ОС Варна /ВОС/ от 30.VІІІ.2019г. по в.гр.д. № 558/2019г. В жалбата се сочи, делото не представлява особена сложност от фактическа или правна страна, то било гледано само в едно заседание пред ОС Варна, нямало разпит и на свидетели, с оглед на което и направеното възражение за прекомерност не се следвали разноски над 200лв. Ответницата по частната жалба Д. Д. Л.-Е. от [населено място] в отговора си по реда на чл.276 ал.1 ГПК е заела становище за нейната неоснователност. Частната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по жалбата, ВКС съобрази следното: С атакуваното определение ВОС по реда на чл.248 ГПК е изменил постановеното на 05.VІІ.2019г. по гр.д. № 558/2019г. решение в частта за разноските, като е осъдил С. Л. да заплати на Д. Л.-Е. още 189.19лв., представляващи разликата между присъдените с решението разноски в размер на 200лв. и пълния размер на дължимите такива за производството пред въззивната инстанция 389.19лв. Съдът е приел, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно от Д. Л.-Е. с депозирания отговор на въззивната жалба, представен е списък по чл.80 ГПК, с който се претендират 200 евро заплатено адвокатско възнаграждение, приложени са квитанция и бордеро от 16.ІV.2019г., удостоверяващи заплащането на сумата. Прието е и че съобразно броя на предявените искове и цените им възражението за прекомерност е неоснователно. ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. По силата на чл.36 ал.2 ЗА размерът на дължимото се адвокатско възнаграждение не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В случая са предявени два иска – за присъждане на 9800лв. главница и на 2988лв. мораторна лихва. Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения те се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 и т.3 от Наредбата за първия иск мимималния размер адвокатско възнаграждение е 580лв. плюс 5% за горницата над 5000лв., а за втория иск е 300лв. плюс 7% за горницата над 1000лв. При това положение се налага извод, че присъдените общо 389.19лв. разноски за адвокатско възнаграждение са в размер, близо три пъти по-нисък от минималния предвиден в закона. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,