Определение № 238 от 24.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 330/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 546/21.VІІІ.2013 Г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по ч. т. дело № 2513/2013 г., е било отменено предходно определение № 41/12.ІІ.2013 г. на ВКС по настоящето дело В ЧАСТТА, с която е била оставена без разглеждане частна жалба (с вх. № 6897/22.ХІ.2011 г.) на М. В. К. от [населено място] срещу определение на Пловдивския апелативен съд № 1158/9.ХІ.2011 г. по ч. т. дело № 1097/2011 г. и делото е било върнато за разглеждане по същество на посочената частна жалба. Последната е насочена срещу частта от определение на въззивен съд, с което, след като е било прието, че конституираният като съ ответник на първоначалния ответник – Кооперацията „Взаимоспомагателна кредитна асоциация на частните стопани – С.” със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], настоящ частен жалбоподател /Мих. В. К./ няма качеството на необходим другар в този процес, въззивното производство по отношение на същия е било прекратено, за да продължи между първоначалните страни. Разгледана по същество тази частна жалба, съдържаща бланкетното оплакване на К. за неправилност на атакуваното прекратително определение, е неоснователна. Образуваното по обективно съединените установителни искове на И. К. Й. срещу ответната кооперация „В.-С.” първоинстанционно производство пред Великотърновския ОС по гр. дело № 1137/09 г. е приключило с решение № 6/11.ІІ.2010 г. между тези две страни по спора. По аргумент от разпоредбите на чл. 218 ГПК, чл. 219 ГПК-във вр. чл. 222 ГПК, а също и на чл. 228 ГПК, както встъпването и привличането на трето лице /с последваща процесуална възможност подпомаганата страна да бъде заместена от встъпилия или привлечения/, така и заменянето на страна в процеса са все действия, допустими единствено в пределите на производството пред първостепенния съд – не и пред въззивната инстанция. В настоящия случай, с отправена до първостепенния съд молба на ищцата И. Мих. К.-Й. (намираща се на л. 67 от гр.дело № 244/2010 г. по описа на Великотърновския апелативен съд) от 18.І.2010 г., е било направено искане за конституиране като „необходим другар” на страната на ищцата на другия ипотекарен длъжник - нейната сестра Н. М. К.-К., а като „обикновен другар”, но на страната на ответната кооперация, същото искане съответно има за предмет конституирането на кредитополучателя М. В. К. като съ ответник. Липсва произнасяне на Великотърновския ОС по тази молба до приключването на устните състезания, но със свое определение от 16.VІІ.2010 г. Великотърновският апелативен съд е счел, че налице била „фигурата на задължителното другарство” и – на това основание – е конституирал М. В. К. вместо като съ ответник – като съищец в процеса. При тези данни по делото, като правилни /законосъобразни/, изцяло ще следва да бъдат споделени главните съображения на Пловдивския апелативен съд в атакуваната част на определението му от 9.ХІ.2011 г. по въззивното гр. д. № 1097/2011 г., че действащият процесуален закон не предвижда възможност при искове, предявени от едного, да може да се иска последващо привличане на други лица като съищци, както и че в конкретната хипотеза не е налице задължително другарство на страната на подписалите нотариалния акт от 22.ХІІ.2000 г. за учредяване на договорна ипотека като „ипотекарни длъжници, собственици на имота” – независимо от обстоятелството, че по сключения между кооперацията първоначален ответник и настоящия частен жалбоподател М. В. К. договор за кредит в размер на сумата от 33 000 лв. и срок за погасяване на 20.ХІІ.2003 г. тези съсобственици са се задължили солидарно. Отделно от това, в нарушение на прогласеното от чл. 6 ГПК диспозитивно начало е конституирането във висящ процес на трето за спора лице вместо в позицията, посочена от молителя – на противоположната такава по делото. Мотивиран от горното Върховият касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение