Определение № 250 от 21.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4676/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, чрез адв. Д. К., с искане за допълване на определение № 3936 от 6 август 2025 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Според молителя следва да му бъдат присъдени разноски за осъществената защита срещу касационната жалба на насрещната страна в размер на 2040 лева. Ответната страна в производството Й. Р. Ж., чрез адв. М. К., взема становище за неоснователност на молбата. С определение № 3936 от 6 август 2025 г., постановено по настоящото дело, съдът остави без разглеждане касационната жалба на Й. Р. Ж. срещу въззивно решение № 2965 от 16 май 2024 г., постановено по в.гр.д. № 13249/2023 г. по описа на Софийски градски съд. Срещу тази касационна жалба е подаден отговор от „Даунтаун пропъртис“ ЕООД чрез адв. Д. К., преупълномощен от адв. Д. Д.. Последният е бил упълномощен от дружеството да подаде отговор на касационната жалба на Ж., като е разполагал с правото да преупълномощава други лица за това, както е и сторено с изрично пълномощно. Към отговора на касационната жалба са представени пълномощните, договор за правна защита и съдействие, сключен с дружеството, в който е договорено възнаграждение от 2040 лева, както и списък по чл. 80 ГПК и платежно нареждане за превод на уговорената сума в полза на адв. Д. Д.. Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на адвокатското възнаграждение понеже сумата е преведена на адв. Д., а отговорът на касационната жалба е изготвен от адв. К., доколкото последният е бил преупълномощен за това от адв. Д. и е действал в рамките на своята представителна власт. Основателно е възражението в отговора на молбата по чл. 248 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и развитието на производството, както и задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г. В случая следва да се има предвид, че в отговора на касационната жалба в голяма степен се повтарят твърденията и възраженията, изложени във въззивната жалба. Освен това процесуалният представител на ответника не е бил допълнително ангажиран с явяване в открито съдебно заседание предвид изхода на делото в касационната инстанция. Делото е с нисък материален интерес (цената на иска е в размер на 702,40 лева), което също следва да се съобрази при присъждане на разноските, доколкото би било необосновано съдът да присъди разноски, надвишаващи няколкократно цената на иска. При съвкупна преценка на посочените обстоятелства, съдът приема, че следва да допълни определение № 3936 от 6 август 2025 г., като осъди касатора да заплати на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева (с равностойност от 332,34 евро) за защита в касационното производство. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,