Определение № 6319 от 11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Я. О. от гр. София срещу Определение № 13498 от 17.04.2025 г. постановено по адм. дело № 1674/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което: 1) е отменено протоколно определение за даване на ход по същество на делото от 25.03.2025 г. по същото дело; 2) жалбата на А. О. срещу Заповед № ЗСП/Д-С-О/15/ от 29.01.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище е изпратена по подведомственост на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – София и 3) производството по делото е прекратено. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска отмяната му, продължаване на дължимите процесуални действия по депозираната жалба, съответно делото да бъде разгледано по същество. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка за допустимост и основателност на частната жалба, по заявените в нея твърдения приема следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била Заповед № ЗСП/Д-С-О/15/ от 29.01.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище, с която на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и въз основа на подадено заявление – декларация с вх. № ЗСП/Д-С-О/15 от 06.01.2025 г. на А. О. е отказана социална помощ – еднократна помощ при инцидентни нужди, считано от 01.01.2025 г. За да остави без разглеждане сезиралата го жалба и да изпрати последната по подведомственост на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – София, първоинстанционният съд е аргументирал теза, че за процесната заповед е предвиден задължителен административен ред за обжалване пред по-горестоящ административен орган като задължителна предпоставка за допустимост на съдебното оспорване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) заповедта подлежи на оспорване първо по административен ред пред по-горестоящия административен орган - директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – София, в случая по реда на АПК. Горното правило е точно приложено от административния съд, който е достигнал до правилен и обоснован извод, че оспорването на заповедта по административен ред е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и само при наличието й правният спор може да бъде разгледан и решен от съда. Правилно съдът е приел също, че е относима и нормата на чл. 130, ал. 4 от АПК, съобразно която делото следва да се изпрати по подведомственост на компетентния по-горестоящ административен орган за произнасяне по депозираната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение