Определение № 2261 от 25.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 569/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по депозирана молба от ответника по касация Л. Б. Л. с искане за допълване на постановеното по делото определение № 1326 от 12.05.2026 г. по т. д. 569/2026 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в частта за разноските, като на представлявалия го при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокат бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 349,81 евро с вкл. ДДС, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че като ответник по касация има право на сторените разноски за представляването му от адвокат с оглед недопускането до касация на въззивното решение по касационната жалба на ответника, направил е искане за присъждане на разхода, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането. По тези доводи моли съдът да допълни постановеното по делото определение в частта за разноските, като присъди на адвокат П. К. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. С депозиран в срок писмен отговор насрещната страна, „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, оспорва молбата като неоснователна. Излага, че по делото не се установяват предпоставките за присъждане на възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА, нито е доказано, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. При условията на евентуалност моли да не бъде присъждан соченият от адвоката размер на възнаграждение, който намира за завишен и необоснован с оглед осъществените по делото процесуални действия от адвоката. Молбата е депозирана в срок от страна по спора с легитимиран с молбата интерес от депозиране на същата и е допустима. Молбата е частично основателна. Видно от преписката по делото ответникът по касация Л. Б. Л. е депозирал в срок писмен отговор на касационната жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, приложен на л. 12 до л. 15 от делото. С писмения отговор е поискал присъждане на разноски, включително да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за инстанцията на основание чл. 38 ЗА на осъществилия безплатно представителство адвокат, като към писмения отговор е приложен договор за правна защита и съдействие с адв. П. К., сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА с посочване, че е дължим и ДДС. С определение № 1326 от 12.05.2026 г. по т. д. 569/2026 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО не е допуснато касационно обжалване на решение № 26 от 14.01.2026 г. по гр. д. № 556/2025 г. по описа на Окръжен съд - Перник в частта, с която е потвърдено решение № 60 от 06.03.2025 г. по гр. д. № 1203/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на Л. Б. Л. сумата 20 000 лв. – обезщетение за търпените неимуществени вреди, страдания, от причинената на 28.10.2019 г., около 10:50 ч., по път между [населено място] и [населено място], смърт на брат му, И. Б. Л., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част на иска, поради което и при гореочертания изход на спора има право на разноски за касационната инстанция. Видно от преписката по делото ищецът е представляван от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА при оказана безплатна правна помощ и съдействие. Предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в тази хипотеза, ако насрещната страна е задължена за разноските с оглед изхода на спора, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда при приложение на чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗА, като съдът осъжда другата страна да го заплати. Съобразявайки предмета на делото, нивото на фактическа и правна сложност, засегнатия интерес и осъществените от адвоката действия по представителство пред касационна инстанция, настоящият състав на съда намира, че на адвокат К. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1 000 евро с вкл. ДДС, като регистрацията на адвоката по ЗДДС е установима от представеното удостоверение на л. 80 от преписката на първоинстанционното производство. По тези мотиви и по молбата на ищеца Л. Б. Л. следва да бъде допълнено определение № 1326 от 12.05.2026 г. по т. д. 569/2026 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в частта за разноските, като ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД бъде осъден да заплати на адв. К. възнаграждение в размер на сумата 1 000 евро с вкл. ДДС. В останалата част молбата следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение