Определение № 430 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6233/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от К. против решение № 161 от 25.10.13г.,постановено по в.гр.дело № 335/13г.на Варненския апелативен съд. Постъпила е и частна жалба от Х. В. Д. като ФЛ и като ЕТ”А. –Х. Д. срещу определение № 60 от 29.01.14г.на Варненския апелативен съд по посоченото дело,с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. След образуване на касационното производство,в срока за произнасяне по реда на чл.288 ГПК,от ищеца К. е депозирана молба вх.№ 10794/2.12.14г.,с която е заявил,че се отказва изцяло от иска,предявен по реда на чл.28 ЗОПДИППД/отм./срещу ответниците Х. В. Д., [фирма],К. Г. Б.,Д. К. Т.,В. В. В. и [фирма]. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото и постъпилата молба,подписана от изрично упълномощен от председателя на К. представител да направи отказ от иска,счита,че са налице предпоставките на чл.233 изр.3 ГПК.Отказът от исковете е направен по време на висящността на делото в касационното производство и преди постановяване на решение от Върховния касационен съд.Налице е надлежно десезиране на съда,поради което и съгласно чл.233 изр.3 ГПК въззивното и първоинстанционно решения следва да бъдат обезсилени,а производството – прекратено. По частната жалбата на Х. Д. в качеството на физическо лице и ЕТ”А. – Х. Д./: Частната жалба е неоснователна. С определение № 60 от 29.01.14г.по в.гр.дело № 335/13г. Варненският апелативен съд е оставил без уважение молбата,подадена на основание чл.248 ал.1 ГПК от адв.Б.Ж. като пълномощник на Х. В. Д. в качество на ФЛ и на ЕТ,за изменение на въззивното решение в частта му за разноските.Изложени са съображения,че с решението по същество въззивният съд се е произнесъл по искането на адв.Ж. като пълномощник на Х. Д. за присъждане на разноски,като го е оставил без уважение,тъй като не е доказано заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение. Правилно въззивният съд не е присъдил адвокатско възнаграждение на жалбоподателя,тъй като по делото няма данни за реалното му заплащане.В този смисъл е приетото с Тълкувателно решение № 6/12г.на ОСГТК на ВКС разрешение,че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната е заплатила възнаграждението. Поради прекратяване на делото ищецът следва да заплати на ответника К. Г. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2167.40 лв,а на ответника Х. В. Д. 1734 лв съдебни разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.Не следва да се присъжда в полза на Х. Д. сумата 70 000 лв адвокатски хонорар,тъй като не са представени доказателства за реалното му заплащане.В приложеното в първоинстанционното дело пълномощно не е посочен адвокатски хонорар,за да се приеме като разписка. Списъкът с разноски по чл.80 ГПК не е достатъчен, а следва да се представят доказателства за реално плащане в какъвто смисъл е ТР № 6/12г.на ОСГТК ва ВКС. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.