Определение № 129 от 09.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 126/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 62 от 22.01.2010 г. по гр.д. № 848/2007 г. на П. окръжен съд, ІІІ въззивен граждански състав, е оставена без уважение молбата на адв. А от АК П., в качеството му на пълномощник на В. С. Т. и А. Д. Т., и двамата от гр. П., за изменение в частта му за разноските на влязлото в сила въззивно решение № 677/16.11.2007 г. по гр.д. № 848/2007 г. на П. окръжен съд, в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./. Срещу определението на ПзОС е депозирана частна жалба от адв. А от АК П., в качеството му на пълномощник на В. С. Т. и А. Д. Т., и двамата от гр. П., с искане за отмяната му и присъждане в пълен размер на направените деловодни разноски пред първата и въззивна инстанции в размер общо на 1254 лв. Ответниците по частната жалба Н. И. Г. и А. С. Ц. и двамата от гр. П., чрез процесуалния си представител адв. П от АК П., оспорват частната жалба като процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Претендират за направените в настоящото производство разноски. Частната жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв., какъвто е настоящият случай. С въззивно решение № 677/16.11.2007 г. по гр.д. № 848/2007 г. на П. окръжен съд е оставено в сила решение № 640/без дата/, постановено по гр.д. № 289/2007 г. на П. районен съд, като същото е изменено в частта му за разноските, направени В. С. Т. и А. Д. Т., които са редуцирани от 1254 лв. на 454 лв. при условията на чл. 64, ал. 4 ГПК/отм./. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./, е оставена без уважение молбата на адв. А от АК П., в качеството му на пълномощник на В. С. Т. и А. Д. Т., за изменение на въззивното решение в частта му за разноските и присъждането им в пълен размер – 1254 лв. В конкретния случай обжалваемия интерес по жалбата на адв. А от АК П., в качеството му на пълномощник на В. С. Т. и А. Д. Т. относно деловодните разноски, направени в първоинстанционното и въззивно производство е 800 лв. Това е така, тъй като уговорения адвокатски хонорар по делото за двете инстанции на адв. М възлиза на 1200 лв., държавната такса е в размер на 54 лв., а присъдените разноски с въззивното решение са в размер на 454 лв., поради което депозираната частна касационна жалба срещу определение № 62 от 22.01.2010 г. по гр.д. № 848/2007 г. на П. окръжен съд в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./, следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото следва да бъде прекратено. С оглед на изложеното с постановяване на обжалваното въззивно определение производството по делото е приключило и същото не подлежи на касационен контрол. С оглед на този резултат, настоящия състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че на ответниците по жалбата следва да им бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 200 лв. – адвокатски хонорар. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,