Определение № 2439 от 19.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1739/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. А. Б., срещу определение № 8378 от 30.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3964/2022 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е оставена без уважение молба на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД за изменение на постановеното по делото решение № 2333 от 18.04.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение до пълния уговорен в договор за правна защита и съдействие размер от 1 416.41 лв. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за уважаване на молбата по чл.248 ГПК. Навеждат се оплаквания, че позовавайки се на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на Съда на ЕС, съдът произволно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер от 900 лв., без да посочи ясни и обективни критерии за определяне на дължимия размер на възнаграждението и без да изложи мотиви дали сумата 900 лв. включва ДДС. Излагат се и доводи, че присъденото като разноски адвокатско възнаграждение не е съобразено с активното участие във въззивното производство на упълномощения от частния жалбоподател адвокат, както и с обема на предоставената от него адвокатска защита. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна Столична община - чрез юрк. Т. К., в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. С решение № 2333 от 18.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3964/2022 г., състав на Софийски градски съд е потвърдил решение по гр. д. № 25001/2021 г. на Софийски районен съд, с което Столична община е осъдена на основание чл.410 КЗ да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД сумата 21 678.17 лв. - застрахователно обезщетение по повод настъпило на 07.12.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва от 29.04.2021 г. до окончателното плащане. В зависимост от изхода на спора с решението са присъдени разноски за въззивното производство в полза на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД в размер на сумата 905 лв., от която 900 лв. - адвокатско възнаграждение с включен ДДС, редуцирано на основание чл.78, ал.5 ГПК, и 5 лв. - държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. В срока по чл.248, ал.1 ГПК ищецът по делото „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е сезирал съда с молба за изменение на решението в частта за разноските и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в пълния заплатен размер от 1 416.41 лв., уговорен с процесуалния представител на дружеството. Молбата е оставена без уважение с обжалваното в настоящото производство определение от 30.05.2024 г., след като е прието, че няма основание за изменение на решението в частта относно определения при постановяването му размер на разноските за адвокатско възнаграждение. В мотивите към определението са изложени съображения, че съгласно приетото от Съда на ЕС Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. съдът не е обвързан от установените с Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и при преценката за основателност на направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК не е ограничен от уредените в нея минимални размери на адвокатските възнаграждения. Липсата на такава обвързаност, според съда, не е равнозначна на възможност за произволно присъждане на суми, а следва да се разглежда като свобода за извършване на съвкупна преценка на различни фактори от значение за определяне на справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение. След като е преценил, че делото не се отличава с по-висока от обичайната за подобен вид дела фактическа и правна сложност, и след като е установил, че при изясняване на спора от фактическа страна ищецът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е подпомогнат в голяма степен от съда чрез изискване на необходимите документи от СДВР „Пътна полиция“, въззивният съдебен състав се е произнесъл, че определеният в решението размер на адвокатското възнаграждение, включващ и ДДС, е справедлив и съобразен с извършените от процесуалния представител на дружество действия по адвокатска защита. Определението, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че при разглеждане на направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирано под формата на разноски адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено задължителното за всички съдилища в Република България Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. на Съда на ЕС. Според посоченото решение, национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл.101, пар.1 ДФЕС; При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.101, пар.1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Предвид задължителната сила на решението на Съда на ЕС, българският съд не може да определи следващото се адвокатско възнаграждение на база размерите, предвидени в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв., според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер, и да определи възнаграждението в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие. От мотивите към обжалваното определение се установява, че произнасяйки се по своевременно направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, въззивният съд не е определил произволно размера на дължимото под формата на разноски адвокатско възнаграждение, а е извършил преценка на конкретни факти - фактическа и правна сложност на делото, извършени процесуални действия с участие на упълномощения от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД адвокат, обем на предоставената от адвоката процесуална защита. Настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че съвкупността от факти, които имат значение за справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, не предпоставя присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 900 лв. до пълния уговорен в договора за правна защита и съдействие размер от 1 416.41 лв. Оплакването на частния жалбоподател, че не е ясно дали възнаграждението от 900 лв. е с включен ДДС, е неоснователно, тъй като въззивният съд е посочил изрично в съобразителната част на определението, че присъденото с решението адвокатско възнаграждение е с ДДС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,