Определение № 391 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3913/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 във връзка с чл.417, т.2 ГПК. Обжалвано е определение № 1274, постановено на 30.04.2014 год. по ч.гр.дело № 716/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна частната жалба, подадена от Н. Г. Е. против разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист съгласно заповед № 4968 от 16.05.2013 год. по ч.гр.дело № 7979/2013 год. на Пловдивския районен съд, І-ви брачен състав. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят Н. Г. Е. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], който чрез пълномощника адвокат В. Б. Е. го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявана от изпълнителните директори Д. К. и В. Х., чрез юрисконсулт Б. М. в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК заявява становище за недопустимост на касационното обжалване. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: В т.8 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, поради което частната касационна жалба се явява процесуално недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение