Определение № 1763 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 569/2025 г.

Производството е по реда на глава тринадесета - чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, чрез юрисконсулт Карамитев против Определение № 3339/19.11.2024 г., постановено по адм. дело № 792/2024 г. по описа на Административен съд – Русе. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – чл. 209, т. 3 от АПК. Частният жалбоподател твърди, че наложената глоба следва да бъде отменена поради представяне на цялата административна преписка в изпълнение на чл. 152, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Подадена е и частна жалба от П. С. Д. от гр. Русе, чрез адв. К. Дончев против Определение № 3601/12.12.2024 г., постановено по адм. дело № 792/2024 г. по описа на Административен съд – Русе. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частните жалби за процесуално допустими. Разгледани по същество, първата намира за неоснователна, а втората – основателна, по следните съображения: По отношение на първата частна жалба: С Определение № 3339/19.11.2024 г., постановено по адм. дело № 792/2024 г. Административен съд – Русе е оставил без уважение искането за отмяна на наложената глоба на основание чл. 143а, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 91, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в размер на 150,00 лева, обективирано в молба с вх. № 5174/18.11.2024 г. от директора на НЕЛК – София. Съдът е приел, че въпреки дадените указания за представяне на пълната административна преписка, нужна за реализирането на производството пред първоинстанционния съд, административният орган е бездействал и е затруднил процеса. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не е спорно, че съдът с разпореждане № 3083/29.10.2024 г. е дал указания на административния орган да представи административната преписка в тридневен срок от получаване на съобщението. По силата на чл. 152, ал. 2 от АПК задължение на административния орган е в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване да изпрати жалбата или протеста в съда заедно със заверено копие от цялата преписка по издаване на акта. С разпореждане № 3083/29.10.2024 г. административният орган е бил задължен да представи административната преписка в цялост, но не са били предприети действия за изпълнение на указанията. Неокомплектоването на административната преписка в срок и в цялост, съобразно дадено указание от съда, е неизпълнение на задължение на страна, с което същата е станала причина за ненавременно и цялостно затрудняване на съда да реализира производството. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 92 и 92а от ГПК. Виновното бездействие на административния орган е причинило неоснователно отлагане на делото. Като е оставил без уважение молбата за отмяна на определението, с което е наложил глоба на Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ - НЕЛК в размер на 150,00 лева, съдът е постановил правилен съдебен акт. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба на П. С. Д. съдът приема следното: С Определение № 3601/12.12.2024 г., постановено по адм. дело № 792/2024 г., Административен съд – Русе е оставил без уважение искането на Д. за освобождаване от внасяне на депозит в размер на 500,00 лева за извършване на съдебно-медицинска експертиза по нейно искане и е указал на жалбоподателката в 5-дневен срок от съобщаването да внесе депозита при условията, посочени в протокол от проведено съдебно заседание на 10.12.2024 г. Съдът е приел, че съгласно представените доказателства за здравословното състояние на лицето и размера на получаваната от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и данните за прехвърлени от нея имоти на трето лице искането е неоснователно. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) са регламентирани критериите, въз основа на които се преценява възможността физически лица да бъдат освобождавани от заплащане на разходи за участие в съдебните производства. Законодателят не е уредил лимитативно обхвата на обстоятелствата, релевантни за така извършваната преценка, поради което обосноваването на всяка молба за освобождаване от такси и/или разноски предполага ангажирането на писмени доказателства, удовлетворяващи минимално необходимите изисквания по чл. 83, ал. 2, т. 1 - 6 от ГПК. За да се произнесе по искането за освобождаване от следващите се такси и разноски по производството на делото, съдът е следва да обсъди всички нормативнопредвидени обстоятелства, формиращи имуществения статус на физическото лице. Установява се от данните по делото, че по указания на съда Д. е представила декларация за имущественото си състояние, от която е видно, че същата не притежава недвижими имоти, получава пенсия в размер на 751,59лв. месечно и няма други доходи. Въз основа на тези данни обаче и справка от Агенцията по вписвания, съдът е приел, че с оглед на доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние и възраст жалбоподателката има възможност да заплати разноските по делото за възнаграждение на вещи лица. Този извод не се споделя от касационната инстанция. За да достигне до горния извод, съдът е приел, че страната сама се е поставила в състояние на невъзможност да заплати депозита за извършване на допуснатата съдебна експертиза като е дарила множество недвижими имоти на трето лице /внука си/ преди повече от година. Възраженията в частната жалба са основателни, тъй като съдът е извел необосновани и неправилни изводи, че правото на достъп до съд на жалбоподателката, без да се налага разноските по делото да се поемат от бюджета, не е ограничено. Съдът е следвало да съобрази декларираните от жалбоподателката и представените с доказателствата данни за имуществено състояние на последната към момента на заявеното от нея искане, а не към един отминал и неотносим период от време. При правилна преценка на предоставените му данни за настоящото материално и имотно състояние, семейно положение, здравословно състояние и възраст на жалбоподателката, съдът би обосновал правилен извод за затрудненото й материално положение, поставящо я в действителна невъзможност да заплати разноските по делото за възнаграждение на вещи лица в посочения размер. Предвид изложеното, определението следва да бъде отменено и на основание чл. 235 от АПК, Върховен административен съд, състав на шесто отделение,