Определение № 309 от 04.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1267/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Волво Т. К.”, Ш. срещу определение № 332/04.02.15г., постановено по ч.гр.д.№ 3452/14г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх.№ 2082/04.07.14г. против определение № 181/02.06.14г. по ч.т.д.№ 582/13г. на Видинския окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима и основателна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частният жалбоподател няма правен интерес от обжалване на определението за връщане на внесената от [фирма] гаранция по допуснато обезпечение на бъдещ иск. Изложени са съображения, че сумата по гаранцията е върната на вносителя и, дори и при отмяна на определението за освобождаването й, целената правна промяна – предотвратяване на връщането й, не би била постигната. Определението е неправилно. Внасянето на парична гаранция е предпоставка за допускане на обезпечението по чл.391, ал.1, т.2 ГПК, поради което процесуалният ред за внасянето и за освобождаването й е аналогичен на реда по чл.402 ГПК за отмяна на обезпечителната мярка. Компетентен да се произнесе по искането за освобождаване на гаранцията е съдът, който се произнася по искането за отмяна на обезпечението. Определението за освобождаване на гаранцията подлежи на въззивно обжалване съгласно чл.402, ал.2 ГПК. В този смисъл при подадена частна жалба от надлежна страна въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на определението за освобождаване на гаранцията. В случая въззивният съд е приел, че изпълнението на определението за освобождаване на гаранцията, преди същото да е влязло в сила – чрез фактическо връщане на вносителя на сумата по гаранцията, лишава от правен интерес подадената частна жалба. Съображенията по какъв начин ще се осъществи целената правна промяна, дори и да се приемат за правилни, са по съществото на частната жалба, тъй като въззивният съд не би могъл да отказва проверка по реда на инстанционния контрол на обжалвано определение, след като е констатирал извършени от първата инстанция незаконосъобразни действия по връщането на гаранцията. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд