Определение № 602 от 14.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1306/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата П. Г. Ф. срещу решение № 124 от 05.04.2023г. по в.т.д.№ 368/2022г. на АС Пловдив в частта, имаща за резултат уважаване на иска с правно основание чл.422 ГПК и признаване за установено съществуване на вземане на „УниКредит Булбанк“ срещу П. Ф., предмет на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело № 2667/2017г. по описа на Хасковския районен съд в размер на 25 438. 52 евро главница за периода от 01.01.2017г. до 24.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, дължима на основание договор за кредит № 54/27.03.2008г., по който ответницата е солидарен длъжник. В касационната жалба са наведени доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърденията са, че апелативният съд незаконосъобразно се е произнесъл по възражението по чл.369,ал.1 ГПК. Поддържа се искане делото да се разгледа по общия ред, тъй като не е търговско. Възразява се, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявения иск, тъй като ответницата Ф. има трайно установено местопребиваване в Германия, което обстоятелство според касатора, се установява от факта, че Анекс №4/05.01.2015г. е подписан от пълномощник на Ф., действащ по силата на пълномощно, заверено в консулската служба в Мюнхен. Поддържа, че същевременно тя не е открита на адреса в България при връчване на нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, при връчване на заповедта за изпълнение и при връчване на исковата молба. Касаторът счита, че исковата молба е била нередовна, тъй като не съдържа обстоятелства каква е цената по процесния договор за кредит, какъв е размерът на договорените възнаградителни лихви и другите разходи по кредита, каква е методиката, по която е изчислена лихвата по договора и по всеки един от анексите, кои пазарни фактори и индекси участват в методиката на изчисление на лихвата, каква е формулата за изчислението й и методиката за изменението й. Възразява, че по делото не са приложени Условията на банката по кредити на физически лица - ипотечни кредити и по програма кредитна протекция. Сочи, че по делото липсват писмени доказателства, които да докажат цената и на иска, съответно размера на претенцията - липсват погасителни планове, ОУ, а апелативният съд не се е произнесъл по довода, че по договора за кредит няма погасителен план. Навежда оплакване, че няма произнасяне по възражението, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем, по възражението по отношение на ОУ и неравноправните клаузи в договора и анексите към него. Поддържа се, че отсъства произнасяне и по възражението за цялостната нищожност на договора за кредит и на четирите анекса, не е разгледано и възражението, че с последните е договорено недопустимо капитализиране на лихви и такси към олихвяема главница. Страната счита, че не е разгледано възражението, че нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост не е връчена лично на ответницата и за неправилни изводите по отношение на качеството на Ф. като потребител. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по „посочените“ материалноправни и процесуални въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и с практиката на ВКС. Иска се допускане на обжалването поради вероятна нищожност и поради очевидна неправилност. Посочва се, че ако от „посочените“ въпроси няма такъв, който да послужи като основание за допускане на обжалването, той да бъде изведен от изложените касационни оплаквания поради вероятна нищожност, както и при очевидна неправилност. Отново е налице позоваване на всички касационни основания по чл.281 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответницата, съдържаща аналогични на изложените в касационната жалба оплаквания. Съставът е констатирал, че постановеното решение на ОС е валидно и допустимо. Даден е отговор, че въззивникът не представя доказателства, че се е установил преимуществено да живее в друга държава-членка, различна от България. Изложени са съображения относно невъзможността този факт да бъде установен от заверка на подписа на ответницата на пълномощно в Германия, както и съображения, че в неполучените от ответницата книжа, отсъства отбелязване, че не живее в България, а обичайно пребивава в Германия. За неоснователно е прието оспорването, че четирите анекса към договора не са подписани от ответницата. Мотивиран е извод, че тя има качеството на потребител по смисъла на пар.13,т.1 ЗЗП и по отношение на процесния договор се ползва с потребителска защита, с оглед на което първоинстанционният съд е постановил определение по чл.369 ГПК за разглеждане на спора по общия ред. За основателно е прието възражението на ответницата, че при сключването на договора, на нея като солидарен длъжник не са били предоставени ОУ, което е дало основание на въззивната инстанция да приеме, че правоотношенията между страните следва да се преценяват на база материализираното съвпадение на волеизявленията им в договора за кредит и преценката за пълна или частична нищожност следва да се извърши по отношение на договора. Даден е отрицателен отговор на твърдението за нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите нрави. След анализ е изведено, че в клаузите за едностранно увеличаване на лихвения процент отсъства яснота на начина на определяне зависимостта на лихвата от БЛП и условията, даващи възможност за едностранна промяна на лихвата, с оглед на което е прието, че те са неравноправни - нищожни и дължимата лихва за процесния период е първоначално договорената. Даден е подробен отговор, че липсата на представен по делото погасителен план не е основание да се приеме, че липсва съществен елемент от договора, след като са налице доказателства в самия договор за крайния срок на погасяване на кредита, за датата на плащане на месечната анюитетна вноска, която е определяема. Посочено е, че известността на плана за погасяване, т.е. размера на вноските, е виден от извършваните погасявания. Отречена е действителността на уговорките в анексите за включване на падежиралата и неплатена лихва към новия редовен дълг. Изложени са подробни съображения за надлежно упражненото от банката право да направи кредита предсрочно изискуем и редовност на предприетите действия по връчването на изявлението на банката до ответницата, съобразено с изискванията на чл.47,ал.5 ГПК. Счетено е, че датата на предсрочната изискуемост е 21.09.2017г. и от този момент за кредитополучателя и солидарните длъжници е възникнало задължението за връщане на всички дължими падежирали и непадежирали суми. Размерът на дълга е определен въз основа на вариант от заключението на експертизата, в който размерът на лихвата е първоначално договореният - 25 438.52 евро, за която сума установителният иск на банката е счетен за основателен. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е нищожно или недопустимо. При дължимата служебна проверка настоящият състав счита, че такъв порок не е налице, включително и на наведените в касационната жалба основания. Няма данни, въз основа на които да се обоснове извод, че местожителството или обичайното местопребиваване на П. Ф. е в държава, различна от България. Въведените от страната факти не са годни сами по себе си да установят, че фактическото й местопребиваване от 2014г. е в Германия, а надлежни други доказателства не са ангажирани. По отношение на довода за нередовност на исковата молба следва да се съобрази, че тя съдържа твърдения относно договореностите в договора за кредит и анексите, относно датата на преустановяване на плащанията, относно основанието за обявяване на предсрочната изискуемост на целия дълг, твърдения за обявената предсрочна изискуемост на длъжниците и датата. Посочен е размерът и периодът на претендираните вземания - главница, договорна лихва и обезщетение за забава. Подробни пояснения относно настъпването и обявяването на длъжника на предсрочната изискуемост са изложени в допълнителната искова молба. В нея е даден отговор и на въпросите, които в отговора на исковата молба ищцата е считала за недостатъчно ясни. При тези констатации, отсъства основание за преценка, че ищецът не е посочил обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, а доказателствата за размера на претенцията, които касаторът счита, че не са представени, няма отношение към редовността на исковата молба. Произнасянето по възражението по чл.369 ГПК не може да доведе до недопустимост на решението. Процесуалният ред за разглеждане на спора не е сред предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, поради което и не може да обоснове недопустимост на иска и на постановеното по него решение. Дори този ред да не е спазен, това може да доведе до евентуално нарушаване на процесуални права на страната, а оттам и до евентуална неправилност на постановеното по делото решение, но проверката за наличието на такъв порок може да бъде осъществена при предпоставката на чл.280,ал.1, обвързана с някоя от хипотезите на чл.280,ал.1,т.1-3 ГПК. В конкретния случай след образуване на делото като търговско през 2019г., предвид последващото изменение на разпоредбата на чл.113 ГПК (ДВ бр.110/20.12.2019, в сила от 01.01.2020.), с определение от 15.06.2020г. първоинстанционният съд е постановил разглеждането на делото да стане по общия ред. Процесуалноправен въпрос по оплакванията относно реда за разглеждане на спора от първоинстанционния съд не е поставен. Не е посочена и обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол и по останалите касационни оплаквания. Неоснователно е искането на обжалващата страна съставът на ВКС „да изведе“ релевантния въпрос от доводите и оплакванията, тъй като касационната инстанция не разполага с такова правомощие. Тя може само да уточни и прецизира посочения и релевиран от страната правен проблем, включен в предмета на спора, който е релевантен и е обусловил изхода на спора. Както се посочи изложението дори не насочва към такъв правен проблем, който да може да бъде подложен на конкретизиране и преформулиране. Отсъства и надлежно въведена допълнителна предпоставка, тъй като страната не посочва конкретната практика на ВС и ВКС, която да е останала извън преценката на въззивната инстанция. Невъзможно е и осъществяването на директния достъп до касационен контрол. Страната не обосновава нито една от проявните форми на очевидната неправилност, разяснена в практиката на ВКС. Наличието на този порок също подлежи на надлежно аргументиране от касатора, а не на служебно изследване от касационната инстанция. Разноски за производството не се присъждат, тъй като ответната страна не претендира такива. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Първо т.о: