Определение № 2809 от 07.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2246/2023 г.

Производството е по реда на чл. 66 ГПК. С разпореждане от 6.12.2023 год. съдът е върнал частната жалба на М. А. Й., чрез адв. Ив. В., срещу определение № 2203 от 17.07.2023 год. по настоящето дело, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение № 5772 от 26.07.2013 год. по гр. д. № 16925/2012 год. на Софийски градски съд. Изложени са съображения за неизпълнение в срок на дадени с предходно разпореждане на съда указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. и представяне допълнително на два преписа от частната жалба. С молба вх. № 16592 от 18.12.2023 год. /наименувана „жалба“/ адвокат Ив. В., като пълномощник на М. А. К., е поискал възстановяване на срока за внасяне на държавната такса в размер на 15 лева за разглеждане на подадената частна жалба срещу горното прекратително определение. В молбата процесуалният представител на молителката твърди, че в деня на връчване на разпореждането с указанията му се е наложило спешно да замине за гр. Бургас във връзка със смъртен случай на роднина. Тъй като молителката К. живее в К., той контактувал лично с нейния баща - А. М., като в присъствието на негова колежка адв. А. Т. го уведомил за задължението на дъщеря му да внесе 15 лева в съда, като бил изготвил и молба за това. М. обаче се разболял и влязъл в болнично заведение, което препятствало внасянето на дължимата държавна такса в указания срок. В тази връзка е приложена медицинска епикриза на МБАЛ „Св. София“. Ответниците по молбата А. С. М.-Н. и Н. Н. Н. я оспорват в писмен отговор и в откритото съдебно заседание, чрез адв. В., който поддържа представения отговор и изтъква, че в настоящия случай молителката не е изпълнила условията на закона за възстановяване на срока – нито са посочени аргументирани и логични непредвидени обстоятелства, довели до пропускането на срока, нито са представени изискуемите се книжа /преписи от жалбата/, нито е установена невъзможността да се иска продължаване на срока преди неговото изтичане. След преценка доводите на страните, настоящият съдебен състав намира постъпилата молба с правно основание чл. 64 ГПК за неоснователна. Съображенията за това са следните: Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее – чл. 64, ал. 2 ГПК. Касае се до такива обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са препятствали страната или процесуалния ѝ представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Като такива в установената съдебна практика се приемат напр. болест, злополука, природно бедствие, т. е. непреодолимо за страната или пълномощника й препятствие, независещо от тяхната воля, което следва да бъде и единствената причина за пропускане на срока. Неуведомяването на страната от нейния пълномощник за дадените указания не е такова обективно обстоятелство, а е по същество субективен пропуск, който не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок. Основание за възстановяване на срока би било налице, ако неспазването на срока се дължи на внезапни и непредвидени обстоятелства, които са попречили на пълномощника да извърши съответното процесуално действие. Неизпълнението на договорните му задължения за защита на правата и законните интереси на клиента, когато е виновно, е основание за ангажиране отговорността на адвоката съгласно чл. 51 ЗАдв., но не съставлява непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. В случая няма спор, че разпореждането от 26.10.2023 год. с указанията за внасяне на държавна такса и представяне на два броя преписи от жалба с вх. № 13284/24.10.2023 год. са надлежно връчени лично на адв. И. В. на 20.11.2023 год. Същият не представя доказателства за соченото от него обстоятелство, а именно, че смърт на близък роднина е наложила спешното му заминаване за гр. Бургас. Не са обосновани твърдения за такива обстоятелства, които да са го препятствали да преупълномощи друг колега във връзка с изпълнението на указанията – напр. сочената като негов колега в кантората адв. А. Т.. Неубедителни остават и твърденията за това, че във връзка с делото адв. В. общувал лично с 83-годишния хронично болен баща на представляваната от него страна. На първо място, изобщо не е доказана роднинската връзка между тях и на второ – представената епикриза за прием на А. М. в болница в периода 02.10.2023 – 06.10.2023 год. е изцяло неотносима, тъй като срокът за изпълнение на указанията е започнал да тече седмици по-късно, считано от 20.11.2023 год. Не става ясно също така, защо адв. В. или евентуално бащата на Мл. К., са били препятствани да осъществят връзка по телефона, като по този начин организират срочното изпълнение на указанията. В допълнение следва да бъде споделен и изтъкнатият в отговора на молбата аргумент за това, че в случая не е доказано за страната да е било невъзможно да поиска продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие, което се явява условие за допустимост на молбата за неговото възстановяване по смисъла на чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. На последно място следва да се изтъкне и неизпълнението на изискването по чл. 65, ал. 2 ГПК за едновременно подаване на онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока – в случая е следвало да се представят двата броя преписи от частната жалба. Мотивиран от всичко изложено, настоящият съдебен състав намира за недоказано наличието на предпоставките по чл. 64 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок, поради което и молбата за възстановяването му е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 64 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.