Определение № 9613 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Н., гражданин на Киргистан, чрез пълномощник адв. В. Божиков, против определение № 26772 от 07.08.2025г., постановено по адм. дело № 8192/2025г. по описа на Административен съд София-град, 12 състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед с рег. № 5394з-350/20.06.2025г., издадена от орган при ГПУ Летище Варна, с наложена мярка - "Връщане до страната на произход- република Киргистан". По наведени доводи за незаконосъобразност на определението се иска неговата отмяна. Ответникът не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед с рег. № 5394з-350/20.06.2025г., издадена от орган при ГПУ Летище Варна, с наложена мярка - "Връщане до страната на произход- република Киргистан". С обжалваното определение съдът в производство по чл. 60, ал. 5 АПК е отхвърлил жалбата на Е. Н., гражданин на Киргистан, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на горепосочената заповед. Приел е, че фактите по делото потвърждават като правилна преценката на органа, че съществува опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, предвид установения факт, че се касае за издирвано лице по линия на Интерпол и вписания отказ за влизане в Шенген от друга държава- членка. Описаните обстоятелства сочат на опасност от укриване по смисъла на пар. 1, т. 4в ПЗР на ЗЧРБ, с оглед на което действително съществува опасност изпълнението на процесната ПАМ да бъде осуетено. Определението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдебният акт е обоснован и съобразен с данните по делото, касаещи разпореждането за допуснато предварително изпълнение. Установените по делото правнорелевантни обстоятелстваобуславят възможността адресатът на акта да осуети изпълнението му или сериозно да го затрудни. Предвид опасността от укриване, правилно е преценено от съда, че и двете предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК са налице, а при укриване на адресата изпълнението на мярката би станало невъзможно. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи, че решаващият административен орган не е изложил мотиви, обосноваващи нуждата от предварително изпълнение. Напротив, в заповедта конкретно е извършено позоваване на относимите към спора факти, установени по преписката, а именно, че лицето е обявено за международно издирване с цел арест и екстрадиция въз основа на червен бюлетин: А7552/92022 от 09.09.2022г. с предупреждение за висока степен на опасност на лицето, данни за евентуален риск от данни за бягство инасилие. В допълнение е получено писмо от ДМОС с приложени документи, от които става ясно, че лицето се е опитало да напусне страната с паспорт с неистински имена. Тези мотиви несъмнено сочат на извода, формиран и от решаващия административен орган, че е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповед с рег. № 5394з-350/20.06.2025г. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,