Решение № 7317 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 516/2010 г.

Решение № 7317 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 516/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Досю Кънчев Досев с ЕГН: ... и адрес в гр. Трявна, ул. "Стара планина" № 27 против решение № 528/1.12.2009 г. на Административен съд - Велико Търново, първи състав, постановено по адм. д. № 578 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Досев, действащ лично и чрез процесуалния си представител адв. Стоян Цонев против РА № 070900090/25.05.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Габрово, с който на жалбоподателя за данъчни периоди 2003 г. и 2004 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 3 480,90 лева и са му начислени лихви в размер на 2 160,35 лв., потвърден с Решение № 296/17.07.2009 г. на изпълняващия длъжността Директор на Д "ОУИ" - гр. В. Търново. В полза на Д "ОУИ" - гр. В. Търново е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 238 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Неправилна е преценката на събраните по делото доказателства относно взаимоотношенията между Досев и Петър Петров. Нежеланието на П. Петров и М. Сидеров да свидетелстват е в подкрепа на твърденията, че организацията на сечта и цялостната реализация на дървесината е била осъществена от П. Петров. Административният съд изяснил фактическата обстановка, но поради абсолютизиране на презумптативната истинност на констатациите от РА и тежестта на доказване стигнал до погрешни правни изводи относно главния предмет на делото - какъв приход е получил Досев, респективно каква следва да бъде вярната облагаема данъчна основа за приход от дърводобив на дървесина от собствени на жалбоподателя гори. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не разкрил действителната правна стойност на писмени доказателства, като позволителни за транспортиране от частни гори, превозни билети, справка и други. Касаторът счита, че реалната цена по която е извършил продажбата на дървесината за процесните периоди е по 6,50 лв. за кубичен метър. Досю Досев е пледирал чрез адв. Цонев за уважаване на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в подробен писмен отговор. Счита, че административният съд е анализирал събраните доказателства, разграничил е спорните от безспорните факти и обстоятелства. Обсъдени са всички представени доказателства, както и заключението по СИЕ. Ответникът моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Приходният орган законосъобразно е определил облагаемата основа по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК (отм.), тъй като за продажбата на дървесина през 2003 и 2004 години Досев не е подал декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК (отм.). Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: В първоинстанционното производство основното възражение на Досев за незаконосъобразност на оспорения акт е било, че не са налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК, както и че облагаемата основа е неправилно определена. Съдът е приел за безспорно установени фактите, че Досев е собственик на гори в землището на с. Плачковци, както и че през 2003 и 2004 г. лицето се е занимавало с добив на дървесина от собствените му гори. Фактическата дейност по реализацията на дървесината жалбоподателят е извършвал съвместно с друго лице Петър Петров - Пъчо. През 2003 и 2004 г. са добити от горите 1 100 куб. метра дървесина от която дейност са реализирани приходи. Досев е твърдял, че е получавал само по 6,50 лв. на куб. м. дървесина, но въпреки съдебните указания лицето не е ангажирало доказателства относно действителните му взаимоотношения с П. Петров. За изясняване на правнорелевантните обстоятелства по преписката са приложени договори за покупки от временен горски склад, позволителни за сеч, превозни билети и други. Видно е, че всички документи във връзка с добива на дървесина са издавани на името на Досев. Документите във връзка с издаване на позволителните за сеч също са изготвени на името на жалбоподателя, който ги е получил и кочаните срещу подпис. Позволителните за транспортиране са подписани от Петров като ползвател, а самите превозни билети са написани и подписани от Досев. Допуснатите свидетели П. Петров и М. Сидеров не са били осигурени за разпит в съдебно заседание. Изслушано е заключение по СИЕ. Според съда не е спорно количеството добита дървесина, а каква сума е получена от Досев. Облагаемата основа за 2003 г. е определена на 8 054,60 лв., а тази за 2004 г. - в размер на 8 599 лева. Съдът е приел РА за законосъобразен, позовавайки се на чл. 124, ал. 2 от ДОПК съгласно който фактическите констатации от РА се считат за верни до доказване на противното. Вместо декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК жалбоподателят е представил обяснения, дадени пред РП - гр. Трявна. Съдът е посочил, че в тежест на жалбоподателя е да обори писмените обяснения на П. Петров, според които той не е получавал възнаграждение или суми от Досев във връзка с добива и транспортирането на дървесината. Първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е неоснователно. Първоинстанционното решение е много подробно и в него са обсъдени направените от жалбоподателя възражения. Обстоятелството, че решаващият съд е формулирал изводи, съответстващи на тези на приходния орган, не означава допускането на процесуално нарушение. Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК във връзка с наличието на предпоставките по ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. Отношенията между Досев и Петров са изяснени, като съдът е обсъдил писмените обяснения на М. Тодорчев и на П. Петров. Липсват писмени доказателства, установяващи къде и на какви цени е продавана дървесината, начина на разпределение на прихода между жалбоподателя и Петров. Дадени са изрични съдебни указания по чл. 171, ал. 4 АПК относно фактите които следва да бъдат доказани в съдебното производство. Съдът е допуснал разпита при довеждане като свидетели на лицата Петров и Тодорчев, но те не са били осигурени от Досев. Последният твърди, че сумите са получавани от Петров поради което е трябвало да докаже това обстоятелство, включително конкретния икономически интерес на Петров да организира сечта на гората. С поведението си Досев е станал причина за извършване на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК при която е възможно да е налице несъответствие между действителното положение и констатираното от приходните органи. Освен това, видно е че вместо да представи декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК жалбоподателят е депозирал други обяснения и постановление на ОП - Габрово. Сочените от касатора писмени доказателства установяват организиране и транспорта на дървесината от Петров, но както се посочи по-горе, те не доказват получаването на суми в конкретен размер от това лице за посочената дейност. При определяне на облагаемата данъчна основа са взети предвид вида и характера на фактически осъществяваната дейност, официалните документи и тези с достоверна дата, писмените обяснения на проверяваните лица, както и превозните билети. Липсват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Независимо от резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. В. Търново касационната инстанция не присъжда разноски, тъй като страната не е била защитавана и представлявана в производството пред ВАС. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение