Определение № 9274 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Шумако" ООД, със седалище в град София, представлявано от управителя И. Н., подадена чрез процесуалния представител адвокат Г. Николова, срещу определение № 14762/17.04.2026 г., постановено по адм. дело № 11466/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, Второ отделение, 58-ми състав, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № РВТ25-РД98-2/29.09.2025 г. на кмета на район "Витоша", Столична община за определяне на спечелил конкурса кандидат и образуваното по нея производство е прекратено. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е отправено искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на район „Витоша“, Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. Градинаров, в представено в срока по чл. 232 от АПК писмено становище, релевира подробни съображения за правилността на оспореното определение. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанция разноски в минимален размер. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане, жалбата на „Шумако“ ООД срещу заповед № РВТ25-РД98-2/29.09.2025 г. на кмета на район "Витоша", Столична община, с която е утвърдено класирането на кандидатите, участвали в конкурс за отдаване под наем за срок от 5 години, на част от недвижим имот – терен, публична общинска собственост, с площ от 41 кв.м., представляващ реално обособена част от поземлен имот УПИ-144, кв. 228, м. "Павлово-Бъкстон", с идентификатор 68134.1930.202, находящ се в кв. „Павлово“, ул. „Белмекен“ и ул. „Вихрен“, за разполагане на преместваем обект (павилион за бързо хранене) с площ от 41 кв. м. /като четирима участника, сред които и дружеството-жалбоподател, не са допуснати до отваряне на офертите/, преценявайки я за процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК, и е прекратил производството по делото. Решаващият мотив на съда, обусловил горния извод, е, че атакуваната от жалбоподателя заповед е отменена с решение № 8940/06.03.2026 г., постановено по адм. дело № 11909/2025 г. на друг състав на АССГ, производството по което макар и да е образувано по жалба на различно търговско дружество /класирано на трето място в конкурса/, е проведено с участието на „Шумако“ ООД, конституиран като заинтересована страна в него. Според АССГ съдебното решение, съгласно чл. 177, ал. 1 АПК има сила за страните по делото, а при отмяна на оспорения акт, поражда действие по отношение на всички, поради което правният интерес на отстранения от конкурса участник, като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба, вече е отпаднал. Атакуваният съдебен акт е правилен като краен резултат, при корекция на мотивите. Към датата на постановяването на обжалвания съдебен акт, в противоречие с съдебнопроизводствените правила, решаващият състав е игнорирал висящността на производството по по адм. дело 11909/2025 г. по описа на АССГ, тъй като решение № 8940/06.03.2026 г. не е било влязло в сила, поради предприетото обжалване от кмета на район "Витоша", Столична община. По така подадената касационна жалба е образувано адм. дело № 3944/2026 г., ВАС, IV о. В тази хипотеза, първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК и да спре производството по образуваното пред него дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д. № 11909/2025г. В този контекст следва да се подчертае, че с оглед принципите на ефективност и процесуална икономия, първостепенния съд е следвало да упражни правомощието си по чл. 213 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК иса съедини производствата за съвместно разглеждане. Наличието на висящи дела, които имат връзка помежду си, като образувани по жалби на участници в една и съща конкурсна процедура и насочени срещу завършващия я административен акт за класиране на участниците, предпоставя съединяването им в едно производство и постановяването на общо решение по тях. Независимо от горното, доколкото към настоящия момент по горепосоченото касационно производство е постановено решение № 8109/16.07.2026 г. по адм. дело № 3944/2026 г., ВАС, IV о., с което е оставено в сила решение № 8940/06.03.2026 г. по адм. дело № 11909/2025 г. на АССГ, се налага краен извод за правилност на обжалвания резултат. С това решение е потвърдено решението по адм. д. № 11 909/2025г., с което е отменена заповед № РВТ25-РД98-2/29.09.2025 г. на кмета на район "Витоша", Столична община. При тези данни, действително към настоящия момент „Шумако“ ООД не притежава правен интерес от развитието на съдебното производство, образувано по неговата жалба. Правният интерес е процесуална предпоставка, за която съдът следи и служебно през цялото развитие на производството. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение на АССГ, като правилно досежно постановени резултат, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, в полза на Столична община, район „Витоша“ следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, в размер на 102.25 евро, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Неоснователно е искането за присъждане на разноски за производството пред АССГ, с оглед изричното волеизявление на процесуалния представител на ответника в проведеното по делото открито съдебно заседание от 05.02.2026 г., че не претендира юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,