Определение № 47 от 18.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2872/2017 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. О. гр. Св. В. против определение № 261/03.07.2017 г. по ч.т.д.№ 137/2017 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 224 от 27.02.2017 г. на Бургаския окръжен съд, І ГО за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото с правно основание чл.422 ГПК, относно установяване на вземане на Ф. О. – САЩ по запис на заповед. Постъпили са две молби за спиране на настоящото производство, на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК – с вх.№ 13590/19.12.2017 г. и с вх.№ 427/16.01.2018 г., подадени от частния жалбоподател. Искането се основава на данните по образуваното ДП № 304-ЗМ-94/2017 г. по описа на РУ на МВР – Н., че процесният запис на заповед, въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съставлява неистински частен документ. Поради това се твърди, че в хода на делото са налице разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданско-правния спор. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че искането за спиране следва да бъде оставено без уважение, по съображения, че по настоящото частно търговско дело ВКС не е инстанция относно разрешаването на материално-правния спор, основан на записа на заповед, поради което и