Решение № 1527 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7784/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от директора на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/, чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение № 22284 от 27.06.2025г. на Административен съд София – град по адм. дело № 10528/2024г. С него се отменя писмена покана № 29-02-68/03.10.2024г. на директора на СЗОК по жалба от МБАЛ „Св. София“ ЕООД. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Съображенията са по съществото на спора, поддържани и пред първата инстанция и които са обсъдени в мотивите към обжалваното решение. Ответникът, МБАЛ „Света София“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, [адрес], ЕИК130466880, чрез процесуален представител адвокат Д. Димитров взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната писмена покана. С нея се разпорежда възстановяване на суми в размер на 995999.76 лева. Мотивите за издаване на поканата са, че дейността на дружеството по индивидуалния договор за нарушения на НРД за 2020-2022г. е частично прекратена със заповед № РД-253С-15/05.01.2023г. Заповедта е влязла в сила след обжалване по съдебен ред на 18.11.2023г. Поради това сключения на 27.10.2023г. индивидуален договор със СЗОК по действащия НРД за 2023-2025г- по КП № 137 е недействителен, с оглед частичното прекратяване на предходен договор по силата на чл. 103 от НРД за 2023-2025г. за МД, поради което отчетената здравна дейност за периода месец ноември и декември 2023г, януари, февруари, март и април 2024г. е неоснователно заплатена в размер на сумата за възстановяване. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил писмената покана. От доказателствата по приложената преписка е установил, че дейността на дружеството е прекратена частично по КП 137 по индивидуален договор 2020-2022г. Приел, че на основание чл. 103 НРД 2023-2025г. за МД се прекратява частично и следващия договор по КП 137, но това е станало със заповед № РД-15-10/22.03.2024г., влязла в сила на 23.10.2024г. когато е влязло в сила съдебното решение по нейното обжалване. Поради това в периода до влизане в сила на заповедта за прекратяване на индивидуалния договор на законово и договорно основание дружеството може да извършва, отчита и да иска заплащане на здравна дейност по КП № 137. Предвид изложеното отменил писмената покана. Решението е правилно. По делото не се спори по фактите, че е налице влязла в сила санкция частично прекратяване на индивидуален договор за 2022г. и за 2023г. Налагането на санкцията се извършва на първо място с влязла в сила заповед на директора на СЗОК. Тази заповед в случая е влязла в сила след изтичане на договора за който се отнася и е налице индивидуален договор за следващия период съдържащ, здравни дейности по същата КП № 137. В тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025г., която гласи, че в случаите, когато по време на действащия НРД е влязла в сила санкция „ прекратяване на договора“ по чл. 59, ал. 11, т. 1 или 2 от ЗЗО, издадена по реда на предходен НРД, договорът, сключен в съответствие с действащия НРД се прекратява. Приложението на разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от НРД за 2023-2025г. не е автоматично, по силата на закона или по силата на влязло в сила решение на съда. В случая, след влизане в сила на заповедта за налагане на санкция „прекратяване на договор“, следва издаване на заповед на директора на СЗОК за прекратяване на договора, която следва да е влязла в сила, и от която заповед ще настъпят правните последици на санкцията, в случая това е станало на 23.10.2024г. След тази дата дружеството няма право да извършва здравни дейности по предмета на санкцията, но до този момент, няма пречка и налице валидно фактическо и договорно основание за извършване и заплащане на здравни дейности по КП 137, както правилно е приел и съдът в мотивите към обжалваното решение. Съдът е обсъдил приложените повторна заповед за прекратяване на договора от 13.06.2024г., която правилно приел за нищожна, поради което не произвеждаща действие. И да е валидна нищожна, тя не би могла да породи правни последици за период преди издаването й, нито занапред, тъй като изразът „считано от 18.11.2023г.“ не би могъл да породи никакво действие на предварително изпълнение, разпореждането за което се издава в определена форма, съдържание и мотиви, на които изисквания тя не отговаря. Съдът е обсъдил всички доводи на страните и е постановил обосновано решение в съответствие с материалния закон, като не се установяват касационни основания за отмяната му. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила при споделяне напълно на мотивите към него. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение