Определение № 7202 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2026 г.

Подадена е частна жалба от В. П. против Определение № 33531/14.10.25 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 7405/25 година. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на В. П. да бъде допуснато обезпечение на жалбата му срещу Решение № Ж-511/17.06.25 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. В частната жалба се твърди неправилност на определението. Поддържа се, че обезпечителното производство по ГПК е общо приложимо в производствата по АПК. Иска отмяна на определението и връщане на делото на същия съд за разглеждане на молбата по същество. Ответникът по частната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране я оспорва по съображения в отговор на частна жалба, постъпил на 09.01.26 година. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД не изразява становище по нея. Върховният административен съд преценява частната жалба като допустима, но неоснователна. За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел, че е сезиран с искане от П. за допускане на обезпечение по жалбата му срещу решението на КЕВР, чрез следните сочени мерки - да бъдат задължени "АЦК" ООД и "Лайтхаус пропърти мениджмънт" ЕООД да възстановят спряното електрозахранване на имотите, негова собственост в комплекс "Лайтхаус голф ризорт", община Балчик и да бъде забранено на двете дружества да спират електрозахранването на обектите му, да манипулират електромерите и бушоните и да пречат на електрозахранването. Административният съд е приел, че обезпечителното производство е функционално свързано с исковия процес и със следващия го изпълнителен процес, каквото не е производството, образувано пред административния съд. Административният съд е посочил, също така, че в административния процес, защитата на оспорващия от действието на оспорения акт може да се осъществи чрез искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение, в случай, че такова е допуснато. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява определението като правилно по същите съображения, които административният съд е посочил, което прави ненужно повтарянето им, а е основание за прилагане на чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК във вр. с чл. 236 АПК. Както в молбата си до административния съд, така и в частната жалба срещу определението на административния съд, П. поддържа, че въпросните две дружества извършват нерегламентирана търговия с електроенергия и прекъсват без право по закон и без правно основание електрозахранването. П. е искал и иска, въпросните две дружества да бъдат санкционирани по реда на ЗЕ. Мерките, които П. иска да бъдат наложени като обезпечителни са предвидени от Закона за енергетиката - чл.201 и сл.- като принудителни административни мерки, които са от компетентността на КЕВР и министъра на енергетиката, а не на съда. Съгласно чл. 203 ЗЕ, съдът има правомощието да контролира законосъобразността на тези мерки при оспорването им, но не и да ги налага. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд