Определение № 9872 от 19.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена чрез процесуален представител от касационния жалбодател – Министъра на земеделието и храните, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 9375 от 07.08.2024 г. в частта за разноските, които неправилно съдът е присъдил същите в пълен размер на ответника, при несъобразяване на фактическата и правна сложност на делото и с оглед факта, че същите са били присъдени в намален размер от първоинстанционния съд. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, с указания за възможността да представят възражения, като в указания срок е постъпило възражение от процесуалния представител на ответника, в което изразено становище за неоснователност на молбата на дружеството. Върховният административен съд (ВАС), Пето отделение намира следното: По жалба на С. Ш. с обжалваното пред настоящата инстанция решение № 1076 от 20.02.2023 г., постановено по адм. дело № 9296/2021 г. Административен съд София-град обявява нищожността на „Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и община в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от Закона за горите в периода 2003 -2009 г., както и на имотите, на които променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им“ одобрен от Министъра на земеделието и храните на основание § 3, ал. 4 ПЗР на ЗГ, обнародван в ДВ бр. 58/2011 г. в частта му относно т. 23 – поземлен имот 000231 в гр.Разлог, част от който е ПИ № 61813.808.58 по КККР. С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, ВАС е оставил в сила решението на АССг и е осъдил касационния жалбодател да заплати на ответника направените от него разноски в касационната производство в пълен размер от 2400 лв., представляващи заплатено от него възнаграждение за един адвокат, определено по силата на сключен договор № 21/04.04.2023 г. и платено по банков път. Настоящият състав намира искането за неоснователно – делото не е с фактическа сложност, но безспорно е налице правна такава, предвид предмета му, както и формираната съдебна практика. Допълнително следва да бъде посочено, че обстоятелството, че първоинстанционният съд е присъдил разноските, направени в това производство при намаляване на размера на договореното между жалбодателя и адвокатското дружество възнаграждение за предоставяне на правни услуги, конкретно посочени в него, не обвързва касационната инстанция с извод относно наличието или липсата на фактическа и правна сложност на делото. Вярно е, че в решението не са изложени конкретни мотиви относно това, но фактът, че заплатеното възнаграждение за един адвокат е присъдено в пълен размер обуславя извод за приетото от съда, че делото е с повишена правна сложност. При този изход на делото искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, Пето отделение