Определение № 3998 от 23.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2894/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. против определение №410 от 09.02.2026г. по в. ч. гр. д. №313/2026г. на Апелативен съд- София, с което е била оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №24343/02.12.2025г., постановено по гр.д.№ 20251100111326 по описа на Софийски градски съд, ГО, I-26 състав, с което е прекратено производството по делото, и е прекратено образуваното по частната жалба производство. Частната жалба е изписана ръкописно върху връченото на жалбоподателя съобщение за обжалваното разпореждане и върху самото разпореждане, като в нея се излагат съображения за незаконосъобразността му. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред въззивния съд е било образувано по частна жалба на П. Ж. П. срещу определение № 24343/02.12.2025г., постановено по гр.д.№ 11326/2025г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-26 състав, с което е прекратено производството по делото, по съображение, че документът, послужил за иницииране на делото, макар и наименован „искова молба“ по съществото си съставлява частна жалба срещу разпореждане на СРС, поради което следва да бъде изпратен на СРС, 33-ти състав, по гр.д. №33253/25г. за извършване на процесуални действия по частната жалба. С определение №410/09.02.2026г. САС е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като с обжалваното пред него определение на СГС подадената от ищеца жалба е била изпратена за администриране на първоинстанционния съд, поради което то не прегражда развитието на делото. Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона. В случая с обжалваното пред САС първоинстанционно определение е прието, че подадената от ищеца „искова молба“, написана саморъчно върху препис от разпореждане от 29.09.2025г. на СРС, 33-ти състав, по гр.д. №33253/2025г., по съществото си представлява частна жалба срещу същото разпореждане, поради което е прекратено образуваното по нея исково производство и същата е изпратена на СРС за предприемане на съответните действия по администрирането й. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че определението няма преграждащ характер за развитието на производството по подадената от ищеца жалба, поради което и същото не подлежи на обжалване. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС дължимата държавна такса за разглеждане на частната му жалба в размер на 7,67 евро. Въпреки двукратно предоставената му от въззивния съд възможност той не е правил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и не е освободен от заплащането й. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.: