Определение № 1849 от 23.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 433/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. „БР КОНСУЛТ“ ЕООД моли за намаляване на присъдените с Определение № 116/21.04.2026 г. в полза на ответника „САНА 2010“ ЕООД разноски за адвокат на основание чл. 78, ал. 5 ГПК – с оглед фактическата и правната сложност на делото и материалния интерес. Ответникът по молбата „САНА 2010“ ЕООД я оспорва. Възразява, че размерът на заплатеното от него адвокатско възнаграждение е съобразен с приетата от Висшия адвокатски съвет и служеща като ориентир наредба по чл. 36 ЗАдв. Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустимо. Наличието на неприключило производство по обжалване на определението, чието изменение се иска, не е пречка за произнасяне по молбата, доколкото разноските имат несамостоятелен характер, дължимостта им се преценява към момента на постановяване на акта и би отпаднала, ако актът бъде отменен. Разгледано по същество, искането е основателно. Настоящото дело е образувано по молба на „БР КОНСУЛТ“ ЕООД за отмяна на влязло в сила решение, с което молителят е осъден да заплати на „САНА 2010“ ЕООД парични вземания в общ размер от 12 491,94 лв. Молбата е оставена без разглеждане, а на ответника са присъдени разноски за адвокат в размер от 1 692,38 евро – заплатени в брой съгласно представения с отговора договор за правна помощ (находящ се в кориците на първоинстанционното дело). Възражението за прекомерност на така присъдените разноски е направено за първи път с искането по чл. 248 ГПК, но се явява своевременно предвид процесуалното развитие на производството - същото е прекратено без разглеждане на молбата в открито съдебно заседание, поради което най-ранният момент за взимане на отношение по размера на адвокатското възнаграждение от молителя е след постановяване на определението за прекратяване. Преценката за справедливия размер, до който следва да се ограничи отговорността за сторените разноски за адвокат, трябва да почива на действащата към момента на сключване на адвокатския договор нормативна уредба (04.09.2025 г.). В случая тя не ограничава съда с минимални размери (по развитите в решение на СЕС по дело № С-438/22 съображения), а като законов критерий въвежда фактическата и правната сложност на делото (чл. 78, ал. 5 ГПК, ред. ДВ 55/2025). Съдебната практика обаче еднозначно приема, че релевантни са и други фактори като цената на иска, видът и характерът на осъществяваната защита и спецификата на съответното производство. В случая делото няма фактическа сложност (с оглед заявеното основание за отмяна), а правната му сложност е ниска, доколкото въпросът относно наличието на противоречиви решения като основание за отмяна е разяснен с тълкувателно решение. Производството е приключило в предварителната фаза по проверка на неговата допустимост. Заплатеният адвокатски хонорар надхвърля 25 % от материалния интерес от възложената защита (12 491,94 лв.). Всички тези факти сочат, че възнаграждение в размер от 1 692,38 евро е прекомерно и поради това присъдените в полза на ответника разноски следва да бъдат намалени. Като съобрази действителната сложност, етапа на процесуално развитие и цената на исковете, по които е постановено атакуваното решение, настоящият състав счита, че в тежест на молителя е справедливо да се възложат разноски за адвокатска защита на насрещната страна до сумата от 720 евро (за адвокатско възнаграждение с ДДС). Така мотивиран, съдът