Определение № 115 от 12.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5623/2015 г.

Производството e по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба /погрешно подадена като „частна жалба“/ на Г. В. П., В. В. П. и А. Г. Г., чрез адв.Е. Ц., с която е поискано изменение на определение № 115 от 01.04.2015г., постановено по гр.дело № 1114 по описа за 2015г. на ВКС, в частта за разноските. Твърди се, че с обжалваното определение неправилно са присъдени разноски в тежест на молителите, евентуално, че е налице прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, понеже осъществената правна защита е само за изготвяне на отговор на подадената молба за отмяна на влязло в сила решение, поради което се иска определението да бъде отменено в частта за разноските, респ. присъденият размер да бъде намален до минимума, предвиден в Наредба №1/2004г. на В Адв.С за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответниците по молбата Н. Я. Я. и Р. Я. Я., не са изразили становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира, че молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество- и частично основателна, по следните съображения: С определение № 115 от 01.04.2015г. е прекратено производството по по гр.дело № 1114 по описа за 2015г. на ВКС, ІV г.о., образувано по молба на Г. В. П., В. В. П. и А. Г. Г. за отмяна на влязло в сила решение №26/30.04.2014г., постановено по гр.д.№4341/2013г. от състав на ВКС, ІІ г.о., поради противоречие с влязло в сила решение от 22.04.2009г., постановено по гр.д.№3776/2006г., влязло в сила на 04.04.2011г. от ІІ-А състав на Софийски градски съд, по молба на молителите. Със същото определение са осъдени молителите да заплатят на ответниците по молбата за отмяна разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 ГПК: на Н. Я. Я. сумата от 3000 лв. и на Р. Я. Я. сумата от 3000 лв. По основателността на молбата настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение намира следното: Налице предвидените в чл. 78, ал.5 ГПК предпоставки за частично намаляване на разноските, направени от ответниците в производство по молбата за отмяна до размер, близък до минималния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това е така с оглед материалния интерес: на л.6 от делото на първоинстанционния съд е приложено удостоверение за данъчна оценка на спорния имот, от което е видно, че същата е в размер на 45 552.80 лв., при който съобразно разпоредбите на чл.9, ал.4, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 1422,43 лв. ( 3/4от възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата-1896.58 лв.). С оглед тълкуването, дадено с т. 3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен в преценката си да намали възнаграждението до предвидения в цитираната Наредба № 1/2004г. минимален размер, без да е обвързан от ограничението на § 2 от ДР на тази наредба. При това положение за фактически извършената от процесуалните представители на Н. Я. Я. и Р. Я. Я. адв. П. П. и Д. Г. работа по касационното производство - изготвяне на писмен отговор на молбата за отмяна - уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. за всеки от тях, включително и за явяване в съдебно заседание, което няма да бъде осъществено поради прекратяване на делото, се явява прекомерно. По гореизложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,