Решение № 803 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5312/2008 г.

Решение № 803 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5312/2008 г., IV г. о., Гк, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд с определение № 440 от 7.05.2009 г. по настоящето гр. д. № 5312/2008 г. по описа на пето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 19 май 2008 г. по гр. д. № 588/2007 г. в частта в която е отменено решението на Айтоския районен съд от 23.12.2004 г. по гр. д. № 257/2004 г. и е постановено ново решение с отхвърляне искът за предаване владението върху 27 кв. м. площ, представляваща част от УПИ *кв. 255 по регулационния план на гр. А., която част била застроена с масивен павилион за закуски и защрихована с кафяв цвят на скицата на вещото лице инж. С. Основанието на което е допуснато касационното обжалване е чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - решен съществен материално правен въпрос - какъв е статута на застроеният върху държавна земя- публична държавна собственост, павилион от 27 кв. м. - в противоречие на практиката на съдилищата- приложени 24 бр. решения на ВАС. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация, обуславящи правилността на постановеното от Бургаския окръжен съд, решение, прие следното: Бургаският окръжен съд с решението си от 31.10.2005 г. по гр. д. № 194/2005 г. приел за установено по отношение на "Р" АД гр. С., че Националната к. "Ж" София е собственик на застроен със павилион за закуски и с ресторант "Ч" терен от 224 кв. м., представляващи част от УПИ *кв. 255 по плана на гр. А. и отхвърлил искането за предаване владението върху горния имот. Приел, че ответникът-"Р" АД гр. С. бил собственик на сградите и че на това основание имал право да ползва и "терена, който ги обслужва". По жалба на НК "Ж" София Върховният касационен съд, тричленен състав на пето гражданско отделение с решение № 436 от 23.07.2007 г. по гр. д. № 307/2006 г. отменил решението на Бургаския окръжен съд в частта в която бил отхвърлен искът за предаване на фактическата власт върху имота, представляващ терен от 224 кв. м., включени в УПИ *кв. 225 по плана на гр. А. и дал указания да се изследва статута на постройките върху него-павилион за закуски и ресторант "Ч". Бургаският окръжен съд при новото разглеждане на делото в отменената част с решението си от 19.05.2008 г. по гр. д. № 588/2007 г. отменил решението на Айтоския районен съд от 23.12.2004 г. по гр. д. № 257/2004 г. и отхвърлил искът, предявен от НК "Ж" гр. С. срещу"Р" АД гр. С. за предаване владението върху 27 кв. м. площ от терена застроен с павилион за закуски, защрихован със кафяв цвят на скицата на вещото лице С. Захариева. В останалата част оставил в сила първоинстанционното решение-в частта в която ответникът"Р" АД гр. С. са били осъдени да предадат на ищеца НК "Ж" владението върху 197 кв. м. площ, включена в УПИ *кв. 255 по регулационния план на гр. А., застроена с полумасивната част от павилиона за закуски и ресторант тип "Ч". Бургаският окръжен съд е приел, че павилиона със застроена площ от 27 кв. м., застроен през 1963 г. представлявал масивна постройка съгласно заключението на вещото лице и не бил временна сграда, какъвто характер имала останалата част до 84 кв. м. от същия павилион. Поради това този павилион представлявал самостоятелен обект на правото на собственост, " включващ и правото да се ползва съответната площ земя предназначена за изграждането й". В тази част-в частта в която съдът отхвърлил искът за предаване владението върху павилиона със застроена площ от 27 кв. м. Върховният касационен съд е допуснал касационна обжалване на въззивното решение. От данните по делото е било установено, че през 1963 г. действително върху държавна земя имаща сега статут на държавна публична собственост, е бил построен павилион за закуски. На стр. 128 по гр. д. № 257/2003 г. на Айтоския районен съд е приложен препис от протокол за въвеждане и действие на павилион за закуски-гара Айтос-акт обр. 16 с инвеститор "СП "Р" и в него е отразено че строителството е започнало на 1.11.1963 г. и е завършено към 30.11.1963 г. с изразходвани средства в размер на 6 877.00 лева. Обектът, според посочения документ, е трябвало да бъде пуснат в експлоатация на 1.12.1963 г. Приложени са и две писма до БНБ клон гр. Б. в които се говори за направени постъпки за отпускане на заем " за направа на зидан павилион на гара А. " от 1 март 1963 г. и за продължаване срока за завършване и пускане обекта в експлоатация до 15 декември 1963 г.- т. е. имало е данни за строеж на "зидан павилион".. и това е дало основание вещото лице инж. Ч в заключението си от 7.11.2007 г., дадено пред Бургаския окръжен съд по гр. д. № 588/2007 г.- л. 16-да заключи че павилиона в рамките на 27 кв. м. е масивен-"масивна част", че е построен законно и че няма временен характер. Следващият въпрос, който е стоял за разрешаване, е бил въпросът за това при образуване на държавното предприятие-поделението "Р" в ЕООД с Разпореждане на Министерския съвет № 54 от 6.06.1994 г.- вж. приложението на л. 100- дали в неговите активи е преминал и въпросния павилион, след като в т. 4 изрично е било посочено, че "Дружеството поема активите и пасивите на поделение "Р" на фирма "Български държавни железници" към 31.12.1993 г. В актовете за държавна собственост, съставени същата година-1993 г. с номера 1837 и 1838,приложени на л. 20 и л. 21 по гр. д. № 257/2003 г. на Районния съд в гр. А. има отбелязвания, че имотът бил предоставен в оперативно управление на БДЖ "Р". На л. 49 е приложено извлечение от сметка от 1991 г. на СП "Р" Бургас, в която е посочен павилион за захарни изделия А. с оценка 4 970 с 2% облагане с данък- 9.94 лева. Или, това е означавало, че към активите по сметката на СП "Р" се е водел е въпросния павилион, а това е било преди 31.12.1993 г. След като не е имало други доказателства, че павилиона е бил заведен в активите на другите поделения на БДЖ и в частност на "Ж" към тази дата, той е оставал да се води в баланса на същото поделение, образувано на ЕООД с наименованието "Р" и след това преобразувано с решение на Софийския градски съд от 30.03.2001 г. по ф. д. № 15679/94 г. в Еднолично акционерно дружество и през 2002 г.- в Акционерно дружество "Р".. С преобразуването в еднолично търговско дружество, тъй като е било изцяло с държавно имущество, това имущество което му е било предоставено за стопанисване и управление /а че именно "Р" са стопанисвали въпросният павилион се установява от писмените доказателства за плащане на данъци/ с акта за преобразуването е преминала и собствеността върху павилиона върху "Р" ЕАД респ. АД. При разрешаването на спора, чия собственост е павилиона с 27 кв. м. застроена площ въззивният Бургаски окръжен съд е отчел обстоятелството, че с решението на Бургаския окръжен съд от 31.10.2005 г. по гр. д. № 194/2005 г. е било прието, че щом е имало постройка върху държавна публична собственост, тази постройка е следвала режима на земята и че спорът между страните е останал висящ само досежно предаване владението върху терена под постройката в какъвто смисъл са били и отменителните указания на ВКС, дадени в решение № 436/2007 г. по гр. д. № 307/2006 г. Същественият въпрос по делото- кои са критериите за определяне статута на една постройка като временна и дали ако постройката е с постоянно предназначение собственикът й има права на суперфициален собственик на земята под нея, е решен правилно от Бургаския окръжен съд. Правилно е прието, че Националната к. "Ж" гр. С. не е можела да иска предаване владението от ответника "РСВ" АД, тъй като ответникът е бил в имота на правно основание- като суперфициарен собственик, който е можел да се ползва и от земята около постройката доколкото това е необходимо за нейното използване според предназначението й. Вярно е че постройката се е намирала извън сервитута от 6 метра, но в прилежащ терен към железен път и попадащ в парцела отреден за ж. п. гара и за това земята под него е попадала в определението "железопътна инфраструктура" по Закона за железопътния транспорт. Самият павилион обаче не е елемент от т. н. "железопътна инфраструктура", защото не е включен изрично в изброяването на обектите посочено в § 1 ДР на ЗЖТ и не е бил свързан с управлението на движението на влаковете и на другите технологични операции, свързани с експлоатацията на железопътната инфраструктура и безопасността на движението. Освен това теренът върху който е бил построен павилиона за кафе не е терен върху който има разположени технически средства за осигуряване безопасността на движението. И всичко това го изключва от специалния режим на ползване по чл. 3, ал. 1 ЗЖТ. И в зависимост от това, че върху парцела отреден за ж. п. гара е имало изградени обекти на железопътната инфраструктура, земята върху която е изграден павилиона има статут също на публична държавна собственост съгласно чл. 3 ЗЖТ. Ползването на тази земя пак съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЖТ е допустимо не само от Националната к. "Ж" но и от други субекти- търговци.. В конкретния случай ответното Акционерно дружество "Р" макар че не е получило концесия при условията е реда на Закона за концесиите, е имало и има право да ползва земята под павилиона и земята около него, защото е собственик на масивно построеният павилион при условията на чл. 64 ЗС. В този смисъл разрешението дадено от Бургаския окръжен съд е съобразено със закона. Процесният павилион няма статут на временна постройка по смисъла на отменения чл. 120 ППЗТСУ и за това правилно искът за предаване владението върху терен застроен с масивна 27 кв. м. постройка-павилион за закуски, е бил отхвърлен. Цитираните и приложени към изложението по допустимост 23 бр. решения на ВАС се отнасят основно за статута на временните постройки по чл. 120 ППЗТСУ /отм/ и имат значение за обжалване на актовете на администрацията. Тази практика не е приложима към конкретния случай и както се посочи по-горе-правилното тълкуване и приложение на закона се изразява в това, че ако върху земя включена в железопътната инфраструктура и за това е публична държавна собственост има постройки частна собственост, допустимо е ползването й при условията на чл. 64 ЗС, щом предназначението на съществуващите постройки е било да обслужват обектите и е било за нуждите на железопътната инфраструктура. Защото, " Железопътната инфраструктура се стопанисва и управлява съобразно предназначението й за нуждите, за които е предоставена. "Исковете за предаване на владението на терена върху който са изградени следва да се отхвърлят. Решението на Бургаския окръжен съд е правилно постановен съдебен акт в обжалваната му част и за това следва да остане в сила. Върховният касационен съд на основание гореизложеното