Определение № 320 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6894/2013 г.

Производство по чл. 309, ал.1 ГПК. С молба вх. № 1026685 от 08.07.2013 година, подадена от Р. Л. С. /Б./ от [населено място], се иска спиране на изпълнението на влязлото в сила решение от 19.06.2012 г. (обявено в регистъра по чл.235, ал.5, изр.второ ГПК с № 4625 от 22.06.2012 г.), постановено по гр.д. № 10094/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ „а” въззивен състав. С посоченото решение въззивният съд, като е оставил в сила първоинстанционното решение, е развалил, по иска с правна квалификация чл. 87, ал. З ЗЗД, предявен от К. И. Д., Д. И. Д. – Сепаревска и А. И. Д. срещу Р. Л. Б., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 01.12.2004 г., с нот.акт № 200/2004 г. на нотариус при РС София, по силата на който И. Д. К. е прехвърлил на Р. Л. Б. 1/2 ид.ч. от недвижим имот в [населено място], заедно с цялата построената в него къща застроена на около 45 кв.м., срещу задължението на последната да гледа и издържа прехвърлителя, докато е жив. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за спиране изпълнението на влязлото в сила решение е неоснователна. По реда на чл. 309, ал.1 ГПК вр. с чл. 282 ГПК се спира изпълнението на осъдителни решения. Предмет на делото, чието решение е атакувано с молбата за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК е конститутивен иск, с решението по който е настъпила правната промяна; ищецът е получил пълната претендирана защита, поради което решението не подлежи на принудително изпълнение. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение