Определение № 2686 от 30.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1856/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на длъжника „Екорентимпекс“ ООД, [населено място] /н/ срещу определение № 404 от 22.06.2026г. по в.т.д. № 361/2026г. на САС, с което е оставена без разглеждане частна жалба (наименована въззивна жалба), подадена от дружеството срещу решение (с характер на определение) № 441 от 07.04.2026г. по т.д.№ 1345/2025г. на СТС, с което на основание чл.635,ал.2 ТЗ длъжникът „Екорентимпекс“ ООД /н/ е лишен от правото да управлява и се разпорежда с имуществото си като тези права са предоставени на назначения временен синдик. В частната жалба са изложени съображенията, че делото следва да бъде върнато на САС, който следва да се произнесе с решение по реда на чл.258 ГПК, тъй като първоинстанционният акт е решение, т.е. като е постановил решение, СГС е разрешил материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. Обжалващата страна счита, че произнасянето с решение за лишаването на „Екорентимпекс“ ООД /н/ от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си, включено в масата на несъстоятелността, означава, че то подлежи на обжалване по реда на чл.258 ГПК, а не както е приел и се е произнесъл САС по реда на чл.274 ГПК. Искането е за отмяната на постановения от САС акт и връщане на делото на друг състав на апелативния съд за произнасяне по същество на депозираната въззивна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Действително първоинстанционният съд е постановил по искането на назначения синдик по чл.635,ал.2 ГПК съдебен акт „решение“. Правилна обаче е преценката на въззивната инстанция, че този акт има характер на определение и законосъобразно се е произнесъл по подадената жалба от длъжника по реда на чл.274 ГПК, по който процесуален ред подлежат на обжалване определенията. Неправилна е тезата на „Екорентимпекс“ ООД /н/, че в производството по чл.635,ал.2 ТЗ с акта на съда се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо и поради това надлежният акт при това произнасяне е постановяване на решение. Константна е практиката на ВКС (определенията по т.д.№ 1049/2012г. на Първо т.о. и по ч.т.д.№ 1299/2013г. на Второ т.о. на ВКС), че определението на съда по чл.635,ал.2 ГПК не разрешава материалноправни въпроси, свързани с предмета на производството по несъстоятелност на длъжника, а правните последици на определението се изчерпват с лишаване на дружеството от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и с предоставяне на правото на управление и разпореждане на назначения в производството по несъстоятелност синдик. Силата на пресъдено нещо не е присъща на определението по чл. 635, ал. 2 ТЗ. Поради това обжалваният въззивен акт е допустим и правилен с оглед на преценката за характера на акта на първоинстанционното произнасяне по молбата по чл.635,ал.2 ТЗ. При този извод само за пълнота на изложението (с оглед обема на проверката, дължима в настоящото производство в съответствие с указанията в ТР № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС от 15.01.2019г.) следва да се посочи, че е правилна и преценката на състава на САС за необжалваемост на акта, постановен от съда по несъстоятелността в производството по чл.635,ал.2 ГПК. И за това произнасяне е приложимо разрешението, дадено в ТР №1/2017г. от 03.12.2018г. на ОСТК на ВКС - в разпоредбите на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, които са специални по отношение на съдържащите се в ГПК разпоредби за обжалване на съдебните актове, е предвидено изрично кои от постановяваните в производството по несъстоятелност актове подлежат на обжалване и по какъв ред - в ал. 1 са посочени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал. 3 е указано, че всички останали актове подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Доколкото за определенията, попадащи в групата на актовете по ал. 3, не е предвидено нещо различно, същите могат да бъдат обжалвани само ако са осъществени общите предпоставки за обжалване съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК - ако определението е преграждащо по своя характер или в закона изрично е посочена възможността за обжалването му. А разрешението, че по отношение на определението по чл. 635, ал. 2 ТЗ не е налице нито една от посочените предпоставки, е също константна практика на касационната инстанция - определенията по ч.т.д № 3407/2014г. на Второ т.о. и по ч.т.д № 4567/2013г. на Първо т.о., които самата обжалваща страна посочва, така и определенията по ч.т.д.№ 426/2016г. и по ч.т.д.№ 2506/2022г. и двете на Второ т.о. на ВКС. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.