Определение № 116 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 626/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Гр.д.№ 626 от 2020 г. на ВКС, ГК, първо г.о. е било образувано по касационна жалба на К. Г. С. срещу решение № III-98 от 08.10.2019 г. по в.гр.д.№ 917 от 2019 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав. С определение № 297 от 08.06.2020 г. по настоящото дело ВКС, ГК, първо отделение не е допуснал касационно обжалване на това решение. С молба вх.№ 5379 от 07.07.2020 г. ответницата по жалбата М. Х. е поискала ВКС да измени определението си от 08.06.2020 г. в частта за разноските, като й присъди разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1000 лв. В писмен отговор от 27.08.2020 г. ответнникът по молбата К. Г. С. оспорва същата като недопустима и неоснователна. Моли молбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по подадената молба приема следното: Молбата е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответница по касационна жалба/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК /определението на ВКС е постановено на 08.06.2020 г., а молбата е подадена на 07.07.2020 г./. Неоснователно е възражението на ответника по молбата К. С., че молбата е недопустима, тъй като към нея не е представен списък за разноски- т.9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Макар в молбата да е посочено, че се иска изменение на определението в частта за разноските, по същество молбата е за допълване на определението в частта за разноските, тъй като в определението си от 08.06.2020 г. настоящият състав на ВКС въобще не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски. А съгласно т.8 от посоченото по-горе ТР № 6 от 06.11.2013 г. молбата за допълване на решение или определение в частта за разноските е допустима, дори и към нея да не е представен списък за разноски. По същество обаче молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: Действително, ответницата по касационната жалба М. Х. своевременно /още в отговора на касационната жалба/ е поискала да й бъдат присъдени направените по делото пред ВКС разноски и с оглед изхода на делото /недопускане на касационното обжалване/ такива разноски й се дължат, ако са направени. Доказателства на направени разноски обаче същата е следвало да представи още с отговора на касационната жалба и най-късно до съдебното заседание, в което делото приключва. Тъй като в конкретния случай делото приключва със закрито съдебно заседание на 13.05.2020 г., доказателствата за направените разноски молителката е следвало да представи не по-късно от 13.05.2020 г. Неоснователно е твърдението на молителката, че такива доказателства не са представени своевременно по извинителни причини- поради извънредната ситуация в страната и в Европа във връзка с обявената пандемия от коронавирус, по време на която работата на пощите с международни пратки била затруднена. Както бе посочено по-горе, доказателства за направени разноски молителката е следвало да представи с отговора на касационната жалба, който е подаден на 17.02.2020 г.- около 1 месец преди обявяване на извънредното положение в България и преди да е имало каквито и да било затруднения в работата на пощите с международни пратки. И след обявявянето на извънредното положение на 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. не е имало обективни пречки да се извърши плащане на уговореното адвокатско възнаграждение от Германия /където живее молителката М. Х./ до България /където живее упълномощения от нея адвокат/ и да се представят доказателства за такова плащане- чрез банков превод, доказателства за извършването на какъвто не е имало пречки да бъдат издадени от съответната банка. Воден от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение