Определение № 4434 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2294/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по две частни жалби както следва:

1. Частна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Благоевград, чрез юрк. Янева против протоколно определение № 194/09.11.2023г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 9514/2023 г., с което е прекратено производството по адм д. № 9514/2023г. и Областна дирекция на МВР-Благоевград е осъдена да заплати на жалбоподателя Сдружение „Искаме справедливост и сигурност на пътя“, със седалище и адрес на управление гр. София разноски по делото в размер на 1010лв. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Частният жалбоподател-ответник в първоинстанционното производство твърди, че неправилно и в нарушение на материалния закон, административният съд приема, че дава повод за завеждане на делото, поради което дължи разноски на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 2 АПК. Посочва, че правната квалификация на основанието за прекратяване на производството по делото обуславя и основателността на искането за присъждане на разноски, като твърди, че административният съд не установява правилно фактическата обстановка по делото в резултат на което прилага неправилно материалния закон. Иска отмяна на обжалваното определение.

2. Частна жалба на директора на ОДМВР-Благоевград, чрез юрк. Янева, против определение № 880/25.01.2024г., постановено по адм. дело № 9514/2023г. по описа на АССГ, с което е оставено без уважение искането на Областна дирекция на МВР-Благоевград с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на протоколно определение № 194/09.11.2023г. в частта за разноските като неоснователно. Частният жалбоподател твърди нищожност на съдебния акт, тъй като не е изпълнил задължението си да администрира и изпрати на горестоящия съд частната жалба срещу протоколното определение № 194/09.11.2023г., с което е прекратено производството, и вместо това приема частната жалба като молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта на разноските. Изложени са и твърдения за недопустимост на обжалваното определение, тъй като съдът не се произнася по поставения от административния орган въпрос за правилността на правното основание за прекратяване на производството и оттам за правните последици на прекратяването. Алтернативно, частният жалбоподател твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на материалния закон.

Ответната страна – Сдружение „Искаме справедливост и сигурност на пътя“ не изразява становище и по двете частни жалби.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че са налице процесуални пречки за разглеждането им по същество към настоящия момент.

Съдът служебно констатира, че първоинстанционният съд допуска очевидна фактическа грешка при постановяване на обжалваното решение, изразяваща се в посочването в диспозитива на определението на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (МВР)-Благоевград, вместо директорът на ОДМВР-Благоевград, издател на оспорения пред административния съд акт, посочен и в мотивите на прекратителното определение № 194/09.11.2023г. Директорът на ОДМВР-Благоевград е подател и на искането за изменение на определението в частта на разноските.

Настоящият тричленен състав на ВАС, пето отделение намира, че процедурата по чл. 175 от АПК следва да бъде проведена от Административен съд София-град и се явява преюдициална по отношение произнасянето на Върховния административен съд по частните жалби на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Благоевград.

По изложените съображения следва да се прекрати висящността на производството по адм. д. № 2294/2024. по описа на Върховния административен съд, а делото да се върне на АССГ за поправяне на констатираната от настоящия касационен състав очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 от АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение