Решение № 4503 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 995/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. Т., с адрес в гр. Добрич, срещу решение №2425/20.11.2025 г. по адм.дело №208/2025 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №81/28.02.2025 г. по преписка №62/2024 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незканосъобразно, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - КЗД, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмено становище, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - И. С. И., с адрес в гр. Добрич, не взима становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. АС - Добрич е бил сезиран със жалба на А. Т. срещу горецитираното решение на КЗД, с което е установено, че И. С. И. - [заличен текст] - гр. Добрич, не е извършил пряка дискриминация по чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) съгласно защитените по чл.4, ал.1 признаци "лично положение", "семейно положение" и "възраст" спрямо А. И. Т.. КЗД е оставила без уважение жалбата и допълненията към нея, подадени от Т.. АС е изложил мотиви, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Същото е и в съответствие с приложимото материално право и целта на закона, тъй като недопускането му от И. И. на мероприятие, на което присъства К. Г., е в изпълнение на заповед за защита от домашно насилие на Г., по силата на която на Т. е било забранено да приближава Г. на повече от 100 метра. Недопускането не е свързано със защитените признаци "лично положение" и "семейно положение", а за защитения признак "възраст" Т. не е ангажирал доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за неправилна преценка на АС за липса на осъществен състав на пряка дискриминация. При правилно разпределена от КЗД тежест на доказване в съответствие с чл.9 от ЗЗДискр., Т. не е посочил никакви факти, които да сочат неравното му третиране от И. спрямо друго лице - сравнител при сходни обстоятелства. Няма доказателства друго лице с издадена срещу него заповед за защита от домашно насилие в полза на лице, присъствало на същото мероприятието, да е поискало да бъде допуснато и да е било допуснато. Предвид липсата на неравно третиране, доводите за наличие на защитени признаци, по които е осъществено неравното третиране са несъстоятелни. Тези му доводи сочат и погрешно разбиране на съдържанието на защитените признаци. Същият не сочи никакъв иманентен, постоянен и характеризиращ го признак на личността му, който да се квалифицира като "лично положение". Личните отношения с трето физически лице не представляват "лично положение" по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. "Семейно положение" може да бъде женен, неженен, вдовец, разведен и т. н. Изтъкнатите от Т. факти за отношенията му в миналото с Г. са неотносими към защитения признак. Обосновани са и изводите на АС, че липсват, каквито и да е било доказателства за защитения признак "възраст". За пръв път в касационната жалба се формулират оплаквания за тормоз по смисъла на чл.5 ЗЗДискр., който е отделен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, дефинирано в пар.1,т.1 от ДР на ЗЗДискр., като пред КЗД и АС не са били излагани подобни оплаквания, съответно в решението на КЗД и на АС липсва обсъждане на правнорелевантните факти за този състав. Поради това тези доводи не могат да бъдат обсъждани от настоящата съдебна инстанция, тъй като са неотносими към правилността на обжалваното решение по преценка на приложението на чл.4,ал.1 от ЗЗдискр. от КЗД. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се присъди претендираното от КЗД юрисконсултско възнаграждение в размер на 110 евро за настоящата инстанция, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделениe