Определение № 401 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11665/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Е. А. срещу протоколно определение от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1648/2025 г. на Административен съд - Варна, с което е спряно производството по делото поради образувано адм. дело № 1775/2025 г. по описа на Административен съд - Варна. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като постановено при липса на основание за спиране на производството. Излага подробни доводи, в които сочи, че неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК, т.к. не са налице основанията за спиране. Счита, че не е налице преюдициалност между двете производства. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна, не взема становище по жалбата. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното определение и да спре производството, съдът е приел, че в случая е налице преюдициалност между образуваното в Административен съд Варна производство по адм. дело № 1775/2025 г. и образуваното пред него съдебно производство, тъй като обстоятелството, послужило като основание за постановения отказ за връщане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на частния жалбоподател е именно нищожността на волеизявлението на административния орган за издаване на процесното СУМПС. Ето защо обявяването на нищожността на волеизявлението на административния орган за издаване на процесното СУМПС е от значение за правилното решаване на делото пред административния съд. Въз основа на изложеното, съдът е стигнал до извод, че са налице предпоставките за спиране на производството до произнасяне на Административен съд Варна с влязло в сила решение по адм. дело № 1775/2025 г. по описа на съда. Определението е правилно. Правилни са изводите на съда, че е налице основание за спиране на съдебното производство поради наличието на образувано преюдициално дело пред същия съд. Действително, като фактическо основание за отказа на административния орган да върне процесния СУМПС на А., предмет на оспорване пред административния съд се сочи нищожността на волеизявлението на административния орган за издаване на СУМПС. Видно от доказателствата по делото пред Административен съд Варна е образувано адм. дело № 1775/2025 г. по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Варна с искане за прогласяване нищожността на волеизявление на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна за издаване на процесното СУМПС. Евентуалното прогласяване на нищожността на това волеизявление обосновава законосъобразността на оспорения пред административния съд отказ за връщане на СУМПС. Следователно е налице преюдициалност между производството по адм. дело № 1775/2025г. и производството по настоящия правен спор. Изходът на делото по адм. дело № 1775/2025 г. ще е от значение за правилното решаване на правния спор пред Административен съд – Варна по адм.дело № 1646/2025 г. Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че съдът неправилно е посочил като основание за спиране на делото пред него разпоредбата на чл. 154а, ал. 1,т. 4 АПК, вместо правилната такава по чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданско процесуалния кодекс, приложима субсидиарно на осн. чл. 144 АПК, предвид §40 от Преходните и заключителни разпоредби към Законаза изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.,) съгласно който неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Видно от доказателствата по делото производството пред Административен съд Варна е образувано на 23.07.2025 г. – т.е. преди влизането в сила на изменението на закона. Неправилно посочената разпоредба обаче не обосновава извод за неправилност на съдебното определение и не налага неговата отмяна. Предвид изложеното като е спрял образуваното пред него съдебно производство, до влизане в сила на решението по адм. дело № 1775/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение