Определение № 1489 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2023 г.

Производство е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от К. К. Б.. В молбата е посочено, че обект на отмяна е влязло в сила решение по гр.д. № 31367/2017г. на Софийски районен съд, 140 състав. Видно от делото, че това решение е потвърдено с решение № 6029/12.08.2019г. на Софийски градски съд по гр.д. № 15143/2018г. С решенията е уважен предявения от Г. К. С. и Р. Х. А. против молителя ревандикационен иск относно недвижим имот с идентификатор ****, представляващ първи надпартерен етаж от вътрешна къща, с площ 54 кв.м., в [населено място], на [улица]. В молбата за отмяна молителят първо твърди, че решението е незаконосъобразно - постановено в нарушение на закона. По-нататък излага доводи, че е налице решение по предходен спор за същия имот, който е бил разрешен в негова полза - гр.д. № 56033/2012г. на СРС. Това решение е приложено по делото, но е игнорирано от съда. В допълнителна молба от 30.03.2023г. твърди, че е налице новооткрит факт - че двете завещания, от които се ползват ищците, не са вписани, което според него означава, че нямат правно действие за трети лица. Към молбата е приложено писмо на Агенцията по вписванията от 23.06.2022г., в което се сочи, че завещанията на М. Б. и К. Б. не са вписани. С разпореждане от 11.04.2023г. е констатирано, че молбата не съдържа позоваване на конкретно основание за отмяна. Дадени са указания на молителя да представи ясно и мотивирано изложение на поддържаното основание за отмяна. В изпълнение на указанията е постъпила молба от 05.05.2023г., в която се заявява, че обект на отмяна е въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 15143/2018г. Сочат се три основания за отмяна - по чл. 303, ал.1, т.4, т.2 и т.5 ГПК. Първото основание е обосновано с твърдение, че е налице друго влязло в сила решение, което противоречи на горепосоченото, а именно решение по гр.д. № 56033/2012г. на Софийски районен съд. Второто основание по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК е обосновано с твърдение, че по делото са дадени неверни свидетелски показания от заинтересовано лице - майката на ищците, които показания противоречат на житейската и правна логика. Третото основание по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК молителят свърза с това, че назначеният му служебен адвокат е реализирал защитата му некомпетентно, не е направил всички необходими възражения и оспорвания. Ответниците по молбата за отмяна Г. К. С. и Р. Х. А. в първоначалния си отговор възразяват, че не е ясно кое основание за отмяна се поддържа. В отговор на уточнението от 05.05.2023г. заявяват, че молбата не следва да се допуска до разглеждане, евентуално я намират за неоснователна. При извършената проверка по чл.307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечен срок от влизане в сила на решението.Тя е допустима на основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК и е недопустима на останалите две основания. Съображенията са следните: Молителят твърди, че е налице друго влязло в сила решение между същите страни и за същия имот, което не е било зачетено от решаващия съд. Видно, че с посоченото решение по гр.д.№ 56033/2012г. на Софийски районен съд и потвърждаващото го решение на Софийски градски съд от 20.11.2017г. по гр.д. № 6456/2016г. е уважен в полза на К. Б. иск по чл.75 ЗС срещу настоящите ответници за връщане владението върху същия недвижим имот, предмет и на ревандикационния иск. Прието е в мотивите на съда, че К. Б. е владелец на имота и владението му е било нарушено от ответниците. Ревандикационният иск срещу молителя К. Б. е уважен от Софийски градски съд, като е прието, че правото на собственост на ищците, произтичащо от саморъчни завещания от М. Б. и К. Б., е установено при пълно и главно доказване. Спорът пред въззивния съд е бил концентриран върху това дали ответникът Б. е придобил имота по давност - с това възражение ответникът е оспорил иска. Преценявайки събраните гласни доказателства съдът е счел, че ответникът е допуснат в имота на облигационно основание (съчетание между договор за поръчка и договор за наем), при което е бил държател, а не владелец на имота. При горните обстоятелства, доколкото са налице две влезли в сила решения между същите страни и относно същия имот, молбата за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е допустима. За да се извърши необходимата преценка по основателността на молбата е необходимо да се изиска и приложи гр.д. № 56033/2012г. на Софийски районен съд, І г.о., 50 състав. Посоченото от молителя основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Молителят твърди, че показанията на разпитаната като свидетел майка на ищците са заинтересовани и неверни, но не представя доказателства неистинността да е установена по съдебен ред. Както е разяснено в т.10 на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата когато отмяната се основава на установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото/ чл. 303, ал.1, т.2 ГПК/. В случая, при липса на влязло в сила решение или присъда, молбата за отмяна на соченото основание следва да се остави без разглеждане. Не следва да се допуска до разглеждане и молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Соченото основание изисква страната поради нарушение на съответните правила да е била лишена от правото да участва в процеса или да е била ненадлежно представлявана. Твърдението, че защитата, осъществена от служебно назначен адвокат, не е била качествена, не запълва соченото основание, което изисква да е допуснато процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на участие на страната в процеса. В случая молителят е бил представляван от адвокат и правото му на участие не е накърнено. Дали адвокатската защита е адекватна и е осигурила цялостна защита на правата на страната, е въпрос, който няма отношение към производството по чл. 303 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.