Определение № 2192 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1114/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Диамандиев от гр. Варна, срещу определение № 3642/20.12.2023г., постановено по адм. дело № 2284/2023г. по описа на Административен съд Варна, с което е прекратено производството по подадената от Диамандиев пред същия съд жалба с вх. № 14501/13.10.2023г. Частния жалбоподател намира оспореното определение за постановено при съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение с материалния закон. Обосновава незаконосъобразността на жаленото определение с оглед множеството предприети през годините действия за сезиране на ТП на НОИ Варна за преизчисляване на отпуснатата му пенсия. Твърди че преизчисляване на базата, на която се определя пенсията му е поискал още през 2009г., но умишлено и съзнателно органа не извършвал същото. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Варна, действащ чрез пълномощника ст. юрисконсулт М. Кръстев, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, и моли определение № 3642 от 20.12.20223г. на Административен съд Варна да бъде оставено в сила. Навежда доводи, че в случая не е налице административен акт подлежащ на оспорване, предвид което за жалбоподателя не съществува правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК. Възразява относно размера на претендираните от жалбоподателя разноски и на свои ред иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, шесто отделение, при извършена проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е прекратил производството по АД 2284/2023г. по описа на Административен съд Варна, като е изложил аргументи, че не е сезиран с жалба срещу конкретен административен акт, а с искане от страна на жалбоподателя да бъде задължен директора на ТП на НОИ Варна да издаде административен акт за преизчисляване на пенсията му съгласно Постановление на МС за преизчисляване на всички пенсии отпуснати от 2008г. Извършил е анализ на разпоредбата на чл. 128 от АПК и предоставената по силата на същата норма компетентност на административните съдилища. Съдът е посочил, че КСО предвижда производството по издаване на административен акт за преизчисляване на пенсията да започне по искане на лицето, което ще се ползва от благоприятните последици от издадения акт, като в конкретния случай е посочил, че това е следвало да се случи по инициатива на жалбоподателя Диамандиев, чрез отправяне на писмена молба в тази насока до ТП на НОИ Варна, каквато съда не е установил да е налице по представената от органа административна преписка. Административен съд Варна е разсъждавал, че едва след издаване на разпореждане за преизчисляване на пенсията или отказ това да бъде сторено, постановеният административен акт ще подлежи на оспорване пред административните съдилища. Предвид липсата на годен на оспорване административен акт, съдът е приел и липсата на правен интерес от оспорването и съответно наличие на предпоставките по чл. 159, ал.4 от АПК за прекратяване на производството по жалбата. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Ревизираната съдебна инстанция е изпълнила задължението си по преценка допустимостта на оспорването, като въз основа на наведените в жалбата твърдения и служебно изисканите писмени доказателства е направила обоснован и законосъобразен извод за липса на годен административен акт за оспорване. Правилно съда е разсъждавал относно предоставената с нормата на чл. 128 от АПК компетентност на административните съдилища и е заключил, че не е от компетентността на същите да разгледат отправеното от жалбоподателя искане съдът да задължи Директора на ТП на НОИ Варна да се произнесе с административен акт за преизчисляване пенсията на Диамандиев. В действителност такъв правен резултат би могъл да се получи от страна на жалбоподателя, но едва след наличие на реализирано от негова страна сезиране на административния орган с молба за издаване на съответен акт и в случай на постановен мълчалив или изричен отказ по същата, каквото сезиране липсва и каквото по същество не се явява и процесната жалба. По тези съображения, жалбата срещу Определение № 3642/20.12.2023г., постановено по адм. дело № 2284/2023г. по описа на Административен съд Варна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а оспорения съдебен акт като правилен и законосъобразен да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по частната касационна жалба се следват разноски, като такива следва да бъдат определение в размер на 100 лв. съобразно правната и фактическата сложност на делото и взетото от процесуалния представител на същата страна участие в производството. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение