Решение № 3144 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2014 г.

Решение № 3144 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Пловдив срещу решение № 929/08.04.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Пловдив, постановено по адм. дело № 2331/2013 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 161204759/26.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 707/15.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че административният съд неправилно е приел, че липсват извършени реални доставки по фактури, които са заплатени на доставчиците и са получени от страна на едноличния търговец. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Пловдив и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Васил Илиев Куцев, действащ като едноличен търговец (ЕТ) с фирма "Васил Илиев - Вики", с. Храбрино, оспорва жалбата в писмено възражение от 30.04.2014 г., както и в становище по съществото на спора на адв. Борислав Стоянов от АК гр. Пловдив. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС Пловдив РА № 161204759/26.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, на ЕТ "Васил Илиев - Вики" са установени по реда на чл. 122 - 124а ДОПК в ревизия по ЗДДС за периода 15.01.2009 г. -31.05.2011 г. допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в размер на 33 018,97 лв., на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 67, ал. 3 ЗДДС, ведно с прилежащи лихва в размер на 11228,72 лв. Ревизиращите органи са установили, че търговецът, осъществяващ дейността си - търговия на дребно с железария, бои и др. в търговски обект в с. Храбрино, община Родопи, не е отразил в счетоводните си регистри закупени стоки по фактури, издадени от осем доставчика /"Холсим кариерни материали Пловдив" АД, "Строителни системи Нитера" ООД, "Хъс" ООД, "ТМТ-Елком" ООД, "Кан 92 П" ООД, "СМС Або гранити" ООД, "Форт" ООД и "ФТБ" ООД/, въпреки че бил действителен получател на стоките, тъй като търговската му практика била трайна, че за предаването на стоките не се съставяли приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и каквито и да било други документи, а всички спорни фактури били включени в дневниците за продажбите и в СД по ЗДДС при доставчиците и били платени в брой. Не е отразено при РЛ и последваща продажба на стоките, които не са отчетени и като налични към края на 2008,2009 г., 2010 и 2011 г. Направен е извод, че стоките по спорните фактури са реализирани на вътрешния пазар, за което не е издаден документ, нито са отчетени приходи, поради което последните били укрити. В ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, при основание по т. 2 и 4 от чл. 122 ДОПК - данни за укрити приходи и доходи и липса на счетоводна отчетност, са определени приходи от продажбите на стоките, в месеците, през които стоките са закупени. При анализа е прието, че към 31.12.2008 г. лицето е достигнало задължителния оборот за регистрация по ЗДДС, поради което е следвало най-късно до 14.0.2009 г. да се регистрира по ЗДДС, което не е направено. Прието е, че в ревизирания период 15.01.2009 г. -31.05.2011 г. /когато оборотът спада под 50000 лв./, търговецът е извършвал облагаеми доставки на обща стойност 198 113,82 лв., поради което е начислен ДДС в размер на 33 018,97 лв. върху данъчна основа от 165 094,85 лв. Във връзка с възраженията на ревизираното лице приходните органи са счели, че подписът на получателя върху фактурата не е съществен и задължителен реквизит /ЗСч в ред. след ДВ бр. 96/2004 г./. За да отмени изцяло оспорения РА административният съд е приел, че намерените основания за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК са необосновани, тъй като събраните в хода на ревизионното производство доказателства не доказват по категоричен и безспорен начин реалното извършване на доставките на стоки по спорните фактури поради недоказване на факта на получаване на стоките от лицето. Решаващият съд е приел за необосновани мотивите на ревизиращите органи за реалност на доставките като изградени на база на счетоводни извлечения без данни дали същите са изготвени съобразно чл. 54, ал. 3 ДОПК и на писмени обяснения на доставчиците, дадени в хода на ревизията. Съдът е формирал извод за липса на реални доставки поради липса на други документи, удостоверяващи приемане и предаване на стоките, изписването им от склад и транспорта им, както и поради неподписване на част от фактурите от Васил Илиев, респ. извод за липса на укрити доходи и на основание за облагане по аналогия, от което следвала материална незаконосъобразност на РА. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да намерят основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 ДОПК, ревизиращите органи са направили сравнение между данните в информационна система VAT 11, където са открити декларирани от доставчиците фактури за продажби към ревизираното лице, които при проверка в счетоводството на последното не са били отразени, нито е отразен реализиран оборот от продажба на получените по тези фактури стоки. Прието е в РА, че тези данни са потвърдени от отговорите на доставчиците на отправени до тях ИПДПОТЛ, по които са представени фактурите, дневници за продажби и СД по ЗДДС, счетоводни регистри, доказателства за плащане в брой, като същите фактури не били отразени в счетоводството на ревизирания субект. Взето е предвид обстоятелството, че се касае за обичайни за търговската дейност на лицето стоки, закупувани по идентичен начин - без приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или други документи, директно от складови бази на едро на доставчиците с транспорт на клиента. Правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че изводите на ревизиращите органи за наличие на укрити доходи (чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК), липса на счетоводна отчетност или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата на данъчното облагане (чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК) са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства, като се явяват оборени от доказателствата, събрани в съдебното производство. На доставчиците не са извършвани насрещни проверки относно редовността на счетоводните им записвания, а са изискани документи и писмени обяснения на основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 ДОПК като само въз основа на последните са потвърдени данните от информационна система VAT 11. При правилно приложение на закона са направени изводите на административния съд, че намерените счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни за обосноваване на извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. Тези изводи не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна документация. Всички процесни фактури са оспорени от лицето по реда на чл. 193 и сл. ГПК, като фактурите с издател "Хъс" ООД, "АБО гранити" ЕООД и "ФТБ" ЕООД, които са подписани от името на купувача, са оспорени относно тяхното авторство, а фактурите от останалите доставчици, като неподписани от получателя, са оспорени относно авторството и съдържанието им. Посредством съдебно-графологическа експертиза е установено, че само четири от всички процесни фактури № 200...3341/18.02.2008 г., № 0...27211/17.06.2008 г. и № 0...39155/11.12.2008 г., издадени от "ФТБ" ЕООД и № 01...177/20.03.2010 г., издадена от "Хъс" ООД носят подпис на Васил Илиев като получател на стоките, а останалите не са подписани от него. По изложените съображения административният съд правилно е приел, че в хода на съдебното производство са останали недоказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизия по аналог. Само четири от всички спорни фактури за ревизирания период са подписани от Васил Илиев като получател на стоките. Вярно е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч не съдържа императивно изискване за подпис на получателя като реквизит на фактурата, но в случая се твърди, че това е единственото доказателство за предаване на стоките, поради което индивидуализацията на получателя е от съществено значение. При правилно приложение на закона решаващият съд е формирал правен извод, че наличието на фактури (голяма част от които не са двустранно съставени) не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. Фактурите не носят подпис на ревизираното лице, поради което и при липса на друга търговска документация, не удостоверяват прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Не може да се обоснове ползващият приходните органи извод, че по фактури, по които няма каквито и да било други данни, установяващи настъпване на данъчно събитие - прехвърляне на собственост върху стоки, а именно - отделяне на стоките от рода, предаване и приемане на стоките, плащане от страна на получателя по начин, даващ възможност да се установи платеца, транспортиране на същите и последваща реализация, е налице реалност на доставките. В по-голямата си част фактурите не удостоверяват и воля и съгласие за сключване на сделка от страна на получателя, поради това че не са подписани от него. Ето защо няма основание да се счита, че стоките по процесните фактури са получени от ревизираното лице, а още по-малко - да се счита, че тези стоки са реализирани от него с търговска надценка, при което е достигнат оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, така че след 15.01.2009 г. да се осъществяват облагаеми по реда на ЗДДС продажби - с включен ДДС. Дори и да се съобразят данните по трите подписани от ревизираното лице фактури /през 2008 г./, според направените неоспорени изчисления по допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че само въз основа на реализирания оборот от стоките по тези три фактури не се достига размерът на задължителния оборот за регистрация по ЗДДС към 31.12.2008 г. /50 000 лв./. Предвид изложеното дотук настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства делото е било изяснено от фактическа страна като е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи наличие на реализиран оборот, върху който не е начислен ДДС, в резултата на продажби на стоки, получени по фактури, които не съдържат подпис на РЛ, издадени от посочените по-горе доставчици и неосчетоводени при РЛ. Не се установява наличие на доставка и данъчно събитие по всяка от тези фактури, както и впоследствие наличието на реализиран оборот за описаните в тях стоки. Недоказаният факт е неосъществен факт, т. е. при липса на данни за реалност на доставките, се приема, че те не са такива. В този смисъл спорен е бил въпросът налице ли е реалност на доставките по процесните фактури. Въз основа на всички тези релевантни обстоятелства, са направени правилни фактически и правни изводи. Приетата нереалност на доставките е обоснована, поради което РА в обжалваната му част се явява незаконосъобразен. При този изход на спора на ответника по касация се дължат сторените в производството разноски, но същият не е заявил искане в тази насока. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,