Определение № 2347 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5025/2023 г.
ВКСII гражданско отделение15.05.2024 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат В. С. от САК за определяне от ВКС на адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на Д. М. Д. в касационното производство. УКАЗВА на Д. М. Д., че с оглед даденото от него пълномощно на адвокат Р. Б. Р. от САК да го представлява пред ВКС, е налице основание да се приеме, че са осъществени предпоставки по чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на правната помощ, което съдът може да постанови служебно с произтичащото от това прекратяване на процесуалното представителство за адвокат В. С. от САК и продължаване процесуалното представителство за адвокат Р. Б. Р. от САК. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Д. М. Д. в 1-седмичен срок от съобщението изрично да заяви възраженията си срещу прекратяване на правната помощ, в случай, че има такива, като му УКАЗВА, че не е допустимо да бъде представляван пред ВКС едновременно от служебен адвокат, назначен по реда за предоставяне на правна помощ (по който ред е назначена адвокат В. С.), както и от лично упълномощен от него адвокат (какъвто е адвокат Р. Р.). ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изтичане на 1-седмичния срок за становище от страна на Д. М. Д., на когото да се връчи препис от настоящото определение на неговия личен адрес в [населено място], кв. К., [улица], ет. 1, а така също и чрез неговия упълномощен представител адв. Р.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационната жалба срещу въззивно Решение № 3188 от 15.06.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 13523/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „е” въззивен състав. С молба вх.№ 8000 от 10.05.2024 г. адвокат В. С. от САК е депозирала „Допълнение към Отговора на касационната жалба“, с което е заявила искане да й се изплати възнаграждение в качеството й на особен представител на ответника по касация Д. М. Д.. Съдът констатира, че адвокат В. С. не е особен представител (тъй като не е назначена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК), а е служебен адвокат на ответника по касация Д. М. Д.. Назначаването й произтича от предоставената на страната правна помощ съгласно Определение № 20066790 от 15.03.2021 г. и Разпореждане № 20202252 от 25.10.2021 г. – и двете, постановени по гр.д.№ 17633/2003 г. на СРС, 53 състав. При това положение заплащането на възнаграждение се осъществява при условията и по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ. Не е допустимо възнаграждението на служебния адвокат да се възлага в тежест на ищеца, нито пък се дължи от бюджета на съда. Ето защо искането за определяне и присъждане на възнаграждение на адвокат В. С. се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Наред с това ВКС констатира, че преди депозирането на изходящия от адвокат В. С. отговор, на 16.10.2023 г. по делото е постъпил отговор от името на ответника по касация Д. М. Д., с приложено към него пълномощно за адвокат Р. Р. от САК. Наличието на упълномощен адвокат съставлява индиция за настъпила промяна на условията, при които е била предоставена правна помощ на Д. М. Д., в която връзка на последния следва да бъдат дадени указания. Воден от изложеното, съставът на ВКС